Re: Deven's house

by Deven Targaryen Пон Авг 03, 2015 11:11 am

Дрехите с които съм облечен:http://prikachi.com/images/380/8277380d.gif

Музиката,която свири в клуба:

Deven's house - Page 2 Tumblr_nr1x2woRNw1r8j1j3o2_500

-И защо досега не те е потърсил?Минаха два дни откакто не си излизала от тук.Претърпя инцидент и дори не му се обади.Дано нямам такива приятели в живота си.-Иронията в гласа ми се усети.
-Ако ти си отворена книга,аз не съм хващал оръжие с ръката си.Всеки има своите малки желания.Човек е отворена книга,само ако пожелае.Винаги се крие нещо,нещо което не желаеш да се знае от друг човек защото се срамуваш,страхуваш или ужасяваш от самата тайна.-При допира Джейн побърза да изругае,а аз поклатих глава и обърнах поглед към нея.
-Добре де,малко ще щипе,няма да умреш.-Мъчението за което го смяташе явно като по чудо премина и само се засмя.Беше ми забавно да гледам как друг изтърпява това.

При думите на Джейн оставих памука на масата мигновенно,отдръпвайки се назад на дивана,а изражението ми стана сериозно.Настроението ми мина от весело към сериозно,като превключване на лампа.
-Ти си намен убиец?-Изрекох думите с нисък тон и тръгнах да вадя "въображаемия" пистолет който уж бях сложил в задната част на дънките си.
-Тогава е време да си отидеш от този свят.-Лицето на Джейн посърна.

-Да си беше видяла физиономията.-Започнах да се смея облягайки се на дивана.
-Не мислех,че има такъв нюанс на зеленото,което може да се появи на лицето ти.-Посочих лицето и не спирайки да се смея.Беше груба шега,но си заслужаваше заради изражението,което показа.Смених бинта и събрах нещата за да ги изхвърля.Ставайки Джейн ме прикова с казаното от нея.

-Благодаря ти.Ще се възползвам от предложената услуга.-В гласа ми нямаше нищо друго освен благодарствен тон и откровенност.Свикнал съм да не се доверявам на никого.През целия си живот слушам или лъжи или закани за убийство.Предпочетох да не отговарям на въпроса и.Не е като да не съм се замислял над това да се оттегля.Можех да го направя,не беше невъзможна задача,стига да уцелиш момента.Повечето от колегите ми не осъзнаваха,че не можеш да се занимаваш с това цял живот.Натрупваш опит и пари и заминаваш след време за някоя топла страна.Ако го направиш прекалено късно ще ти отрежат главата и ще я хвърлят в най-дълбоката яма.След време се примиряваш,че няма при кой да се прибереш,роднини,жена,деца,дом.Когато убиеш първият си човек "подписваш договор" с който се отказваш от всичко това.Постоянно пътуваш.Днес си тук,утре на другият край на света възложено ти да убиеш някой шейх с мнооого дълго име.
-Добре.Хайде да се каваме,само да изхъврля тези неща.-Качихме се нагоре по стълбите.Така ли щеше да бъде всеки път при раздялата?Неловък момент,който ни следваше като послушно кученце зад нас.Разделихме се пред нейната стая и аз отидох в моята да се приготвя.Облякох черни дънки,бяла тениска и черно яке пръскайки малко парфюм.Погледа ми се отрази в пистолета,който стоеше до телефона ми.Там където отивахме нямаше да ми трябва,никой не би посмял.В главата ми се появи отново онзи въпрос на Джейн с който ме питаше дали не мога да се оттегля.Дали можех да го направя?Толкова ли бях затънал,че да не мога да оставя този товар зад себе си?Грабнах само телефона,като скрих пистолета под леглото и тръгнах с леки стъпки към стаята на Джейн,като закопчавах ръкавите на якето си.

Влезнах в стаята без да почукам осъзнавайки чак когато стоеше с гръб към мен.Тя не ме беше чула и аз само стоях гледайки я със замръзнал поглед.Черната рокля беше като създадена за нея.Стоеше идеално прилепнала по тялото и,а къдриците и свободно пуснати приканващи те да вплетеш пръсти между тях.Бях онемял на вратата от гледката.Стоях като стъписан,но не можех да отлепя поглед от тази прелестна гледка.Когато осъзнах,че стоя все още на вратата се прокашлях и тя се обърна изненадана.
-Оу,извинявай,трябваше да почукам.-Престорих се все едно сега влизам.
-Този Нейт е щастливо копеле да има такава красива жена до себе си.-Лека игрива усмивка озари лицето ми.
-Ако си готова да тръгваме?-Джейн кимна и тръгнахме надолу по стълбите.Загасих всички светлини грабвайки ключовете от масата до входната врата.Влезнахме в колата и потеглихме.Клуба се намираше на не повече от няколко преки.
-Виждаш ли сградата до розовата къща?Това е подземен клуб,е и този в който отиваме е такъв,но тук предимно идват богаташчета и им предлагат проститутки за вечерята.Ако седнеш да вечеряш там,дори няма да те попитат,а направо ще ти доведат някое младо момченце за "компани за вечерта".Когато бях на около 17 с брат ми дойдохме тук.Бяхме избягали отвкъщи.Седнахме на маса и ни доведоха две девойки.Тогава бяхме все още малки и се подигравахме на всичко приемайки го на шега."Мацо искаш ли да си поиграеш с татенцето?"Е бързо ни изхвърлиха и се прибрахме,а баща ми ме чакаше в стаята.Беше побеснял.Крещя цяла вечер за това колко лошо сме постъпили и как съм подвел по малкото си невинно братче,което за годините си беше същия бунтар,като мен.Накрая се отказа и да ни наказва.Предложи ни когато навършим пълнолетие да ни заведе в стрийптиз клуб,ако обещаеме повече да не ходиме там.такъв си беше.Не можеше да ни се сърди за повече от 2 минути.-Бях облегнал ръката си на прозореца и за миг се вторачих в огромната синя къща,която подминахме.
Влизайки на входа на клуба музиката започна да заглушава ушите ми.Чуваше се някакъв микс на Дейвид Гета,а виковете от танцуващи можеше да се чуе чак от тук.Коридора беше тесен и целият оцветен в червено с пермигащи светлини през целия път чак до самият клуб.Вътре всички танцуваха,като полудели по сепаретата нямаше почти никой,на бара се лееше алкохол и всички говореха един през друг.Заведението беше сравнително голямо на два етажа.Хванах Джейн за ръката и я водех из танцуващата талпа,чак до бара.Нечия ръка ме дръпна за рамото и аз се обърнах мигновенно.
-Хей Девън и днес ли работиш?-Извика силно и едвам го чувах.
-Не,днес е само за забавление.Взех си отпуск.-И двамата се засмяхме и си стиснахме ръцете.
Седнахме на бара,като извиках бармана и той вдигна рака,като на познат и дойде до нас.Готов да чуе поръчката.
-За мен обичайното,а за госпожицата сокче от малини.-Кимнах към Джейн и се засмях,защото вече знаех каква физиономия е показала.

by Janey Нед Авг 09, 2015 12:02 am

-Невинна и примерна? Не винаги съм била такава, а и виждаш само добрата ми страна, а всеки човек има и лоша.-подкачи го и се ухили.
-Голям гардероб? Оу, спечели сърцето ми.-отново се засмя. Всъщност не разбираше как може да се смее, като хлапачка на всичко. Алкохолът си казваше думата, стрелна поглед към часовника на стената, но и трябваше доста внимание, за да види колко часа показваха стрелките. 03:00. Бяха стояли тук около.. дори не си спомняше кога дойдоха, но и се струваше, че е преди малко. Девън поръчваше през час нови бутилки, нищо чудно, че не усещаше изобщо главата си. Сякаш бе изпаднала в безтегловност, подскачаше наоколо както правеха всички други. А съжаляваше пияните момичета. В момента приличаше на всички онези дами, но поне се надяваше косата й да не е разрошена на всички страни. Девън я придърпа към себе си, като и пошушна, че трябва да си ходят.
-Неее… стига точно започнах да се забавлявам.-врътна се няколко пъти в кръг, но бързо спря и усети, че коленете й омекват. Подпря ръка на бара, за да намери упора и да се осъзнае. Явно наистина трябваше да си тръгват, ако не искаше да падне на земята и да заспи там.
-Добре, предлагам да тръгваме.-излязоха пред бара и чакаха таксито. И двамата се кикотеха на глупостите си, Девън правеше странни физиономии и пееше, а Джейн се бе подпряла на един знак и се смееше. Смехът й секна когато таксито се появи и двамата се качиха послушно в него. Добре, че домът му бе на няколко пресечки, иначе рискуваше да умре от задушаване. Незнайно защо таксиджията беше пуснал парното в колата и Джейн правеше мимики на Девън, че се задушава. Когато колата спря моментално изхвърча на улицата и вдиша глътка от чистия и прохладен въздух. Запътиха се към алеята, като тя изслушваше историята му.
-Моля те не ми казвай, че си убил горкия клоун?! Та той забавлява малките дечица..- Девън отключи и Джейн бутна вратата с дупето си, като влязоха към хола.
-Боже.. защо ми трябваха високи обувки?!-събу първо едната си обувка, а след това и другата и стъпи на хладния под. Блаженство. Мъжете не знаеха колко приятно бе това чувство, когато свалиш високите си обувки.
-Храна! Боже направи ми палачинки, Девън. Умирам от глад!-повдигна глава, защото беше доста по-ниска от него и се ухили. Храната бе единствения лек, който успяваше да я изкара от алкохолното състояние.
-Марш в кухнята, господинчо!-хвана го за ръката и започна да го дърпа към помещението. Разбира се нямаше да го кара да й прави палачинки, може би сандвич? О, да, определено би изяла един сандвич, но преди това щеше да пресуши всички възможни шишета пълни с течности.