The house of Aislinn and Crystal

Колко лесен и прост можеше да бъде светът, когато си осъзнал чувствата си и си им дал път - живееш и дишаш за един човек и това ти е достатъчно. До този извод стигна и Айслин. Чувстваше покой, че най-сетне е открила онзи Някой, за който всички говореха.
Пътят им към дома беше изпълнен с весели закачки, шегички и от време на време целувки. На няколко пъти спираха, а ръцете им сами понечваха да свалят дрехите им.

... Изведнъж Айс се озова притисната до стената, а ключът беше паднал на земята. "Очевидно Кристал е с Дани" успя да си помисли Айслин, а след това усети устните на Сет по себе си и всякакви Крисита и Данита се изпариха от ума й. Притисна се плътно до него, извивайки гръб като котка, която иска да бъде погалена.
-Мъррр - прошепна Айслин и бавно започна да целува ръба на челюстта му.
След това прокара леко език по нея и се спусна с целувки по врата му. Захапа го леко, а ръцете му я стиснаха силно. Отдавна не беше чувствала такава страст, сякаш беше забравила как става всичко - играта, целувките. Сет обаче не й позволи да се отдаде отново на размисли. Вдигна я във въздуха, а тя обви крака около кръста му. Целуваха се страстно, езиците им се въртяха в див танц. Притисна я до вратата, но дори страстта не можеше да изпари джентълменското от него. Сет оставаше нежен и внимателен с нея.
-Предлагам.. ти.. да влезем - каза задъхано Айс и посочи ключа на пода.
Слезе на земята, грабна го и бързо отключи. Затвори врата и притисна Сет в стената.
-Ще ме подлудиш, Сет! - прошепна Айслин и издърпа тениската през главата му.

Колко отчаяно беше, че това е момент, за който той бе мислил много пъти и не вярваше, че ще доживее да го изживее реално. До преди няколко часа Айслин беше една недостижима цел, момиче до чиято истинска същност не можеше да стигне въпреки опитите си. Тя беше неговата мечта и сега я имаше в ръцете си, докосваше я, целуваше я и можеше да го прави колкото пожелае, защото беше негова. Точно в този момент беше само Негова, независимо от това какво ги чака на сутринта.
Извъртя се, така че тя да бъде тази притисната в стената, до сега тя имаше целият контрол над него - над ума му и действията, но сега беше негов ред да контролира, това вече беше неговата игра, където правила не съществуваха. Тук нямаше място за нейното упорство, нито за неговото кавалерство. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й вдигайки пластовете рокля нагоре. По дяволите момичетата и тяхната мания да се обличат в неща, които е трудно да съблечеш. В крайна сметка успя да се отърве от роклята й, като разбира се се потруди в името на тази цел. Накрая, роклята й лежеше някъде в близост до тениската му и Сет с радост установи, че вече е с по-малко пречки към целта си. Ръцете му шареха по тялото й, стискаха дупето й, а краката й бяха увити около кръста му. Гърбът й, все беше опрян на стената, което му даваше по-голям контрол на действие. Устните му се преместиха на врата й, целуваше всеки сантиметър от него, а сетивата му биваха галени от тихото й мъркане.

Харесваше контрола му над тялото й, да го усеща силно притиснат до тялото си. Беше готова да бъде Негова. Усещаше ръцете му по тялото си, по бедрата, дупето си... Колко ръце имаше този Сет, по дяволите? Айслин изпъшка силно. Устните му бяха по врата й, зъбите му леко и гризваха. Блондинката издърпа главата му и го целуна няколко пъти, усмихвайки се, а после ги захапа и дръпна нежно.
Сет я повдигна и сложи на скрина. Някаква купа с ключове падна и се счупи с трясък, но никой не й обърна внимание.
-Само да не се нарежеш - прошепна Айслин и спусна уснни по врата му.
Започна да целува гърдите му и да му прави смучки. Обходи с целувки гърдите и корема му. Приплъзна се към него и се притисна в боксерките му, усещайки Го. Измърка силно и прошепна:
-По дяволите, Сет, по дяволите.
Ръцете му галеха бедрата й. Тя ги хвана нежно и гш плъзна по кръста си, а после ги сложи на гърдите си и го погледна лукаво, подсмихвайки се. Силно се надяваше Крис да не се прибере. Или поне да не се прибира заедно с Даниел.

В момента нямаше значение дали някой щеше да влезе през тази врата, варианта да спре дори тогава беше нищожен. Искаше я с цялото си същество, с всяка фибра на тялото си. Искаше я цялата и само за себе си. Вече не можеше да си представи да бъде нечия друга, ако трябваше щеше да се превърне в егоист, но тя щеше да е само негова. Цялата.
Ръцете му стиснаха гърдите й, сетне се плъзнаха към гърба й и за щастие успя да се справи бързо с разкопчаването на сутиена й и тий бързо намери място на пода. Искаше да скъса и последния плат по нея, но за сега щеше да се въздържи. Устните му се разходиха по врата й, засмукваше кожата й, хапеше докато пръстите му лукаво си играеха с гърдите й. Харесваше му как мърка в ухото му, дъхът й, който галеше кожата му. Пробуждаше всичко животинско в него.
Усети ръцете й върху боксерките си и побърза сам да се оттърве от тях, а след това и от нейноти бельо. Повдигна я леко от скрина колкото да си даде пространство за действие и после навлезе в нея - нетърпелив да приключи и с последните сантиметри, които деляха телата им. В същото време захапа долната й устна и простена.

Айслин простена силно и захапа устните му. Усети железния вкус на кръвта. Засмука я нежно и продължи да го целува. Усещаше го да я изпълва и се чувстваше седем метра над небето. Нямаше нужда от романтика или джентълменство. Стигаше й този необуздан Сет пред нея. Пръстите й се вкопчиха в косите му и започнаха да ги дърпат, плъзгаха се по врата му и деряха гърба му. Гърбът й се извиваше под топлите й устни, а краката й бяха здраво стиснати около кръста му. Чуваше накъсаното му и тежко дишане, стоновето, които се откъсваха от устните му.
Дръпна косата му и започна да целува врата, прокарваше език по него и лекичко го дереше със зъбки. Вече не издържаше. Ръцете му шареха по тялото й, стискаха я, галеха я. Изпъна се, изви гръб като котка и простена още по-силно. Беше готова за своя върховен момент и чакаше него. Цялата трепереше. Айслин Слейд, Ледената кралица, беше извадена извън равновесие.

Ако някой му беше казал какво щеше да се случи тази вечер, нямаше да повярва. Не можеше да повярва, че най-накрая я имаше, дори и да беше за този един единствен път. Наслаждаваше се на всяка една секунда. Искаше да изпие и последната капка от нея, желаеше и последния сантиметър от кожата й. Целуваше я, хапеше и я изпълваше цялата усещайки кяк тялото й трепери от насладата, която той й доставяше. когато усети наближаващия й край забърза темпото карайки я да стене по силно галейки сетивата му. Накрая свърши със стон, придържайки тялото й към своето, не искаше да приключва този момент, искаше да продължи още малко. Дишаше тежко, сякаш синхронизирано с нея, усещаше пулса й върху себе си, а неговото собствено сърце беше готово да избухне.
Отдръпна се от себе си и хвана лицето й в ръце гледаше я в очите, усещаше дъха й върху устните си и я целуна. Дълбоко, страстно продължавайки този момент още малко.
- Подлудяваш ме, Айслин Слейд, караш ме да забравям кой дъм и къде съм... - клатеше глава, сякаш опитваше сам да проумее как му причиняваше това, как успяваше да го подлудява само с присъствието си.

Айслин трепереше цялата. Имаше чувството, че ако стане ще се строполи в краката му. Въпреки че тя вече беше там и му се възхищаваше. Получи гореща целувка по устните, с което нейният прекрасен Момент, нощ беше напълно завършен. Усмихна му се и отговори:
-А ти и само ти, Сет Сътън, можеш да ме докараш до такъв оргазъм и само теб, Сет Сътън, ще пробвам да обичам повече от себе си.
Сведе поглед надолу, изчервена. Осъзна, че все още го беше обкрачила и това не я притесняваше. Обикновено след секс бързаше да изгони момчето или да се облече. Само че това не беше секс. Това беше любов. Скочи на земта и лекичко се подпря на него.
-И да, Сет, обичам те.
Да, ледената кралица беше способна на обич само защото беше намерила принц, досттъчно горещ за да я разтоп.
-Облечи си нещо, съкровище. Иначе може да докараш инфаркт на Кристал.
Направи многозначителен поглед надолу и се засмя, събирайки дрехите си от пода.

Някой можеше ли да повярва? Момче като него беше спечелил момичето, това което смяташе за невъзможно. Ледени кралици като Айслин си падаха по лошия тип момчета и тези като него оставаха на заден план, така беше дълго време, но ето че най-накрая я беше спечелил. Получи онази сладка думичка, която дълго време щеше да го държи буден, нещото което не вярваше че някога ще чуе от нея.
Беше разтопил Айслин Слейд. Никой нямаше да му повярва и никой нямаше да го проумее. Тя беше кучката в очите на всички и вероятно щеше да си остане такава, но в неговите очи беше онова перфектно същество, за което копнееше толкова много. Можеше ли да просъществуват или ги очакваше сгромолясване с размерите на атомна бомба? Вероятно само време можеше да покаже.
Хвана ръцете й преди да е започнала да се облича, принуждавайки я за пореден път да го погледне в очите. Искаше да го гледа право там, докато изричаше същото, което и тя му беше казала, думичките които години наред го задавяха, защото никога не бяха казвани искрено. Никога до сега.
- И аз те обичам. - изрече го тихо, искрено, сетне я целуна и леко захапа долната й устна. - Сега вече можеш да се облечеш. - добави и се засмя пускайки ръцете й. Взе своите дрехи и ги нахлузи набързо, определено не желаеше да бъде причина за нечий сърдечен удар, както тя самата беше казала. Пък и не беше готов за унижението, някой да го завари както майка го е родила.

Щастие изпълваше цялата същност на Айслин. Думите на Сет сякаш я бяха изпълнили, бяха й дали смисъл да живее. За една нощ беше осъзнала повече неща за себе си, от колкото за целия си живот. Светът й се беше обърнал на триста и шейсет градуса, а Сет го беше подредил. Айслин наистина мислеше думите, които му каза. Онези осем букви, променили я напълно. Усмихна се, когато Сет започна да се облича.
-Боже, идва ми да заплача, когато скриваш това страхотно тяло.
Приближи се до него и го погали по гърдите. Целуна го и той й отеърна със същата страст. Усети отново огъня, но побърза да се спре навреме - преди отново да се окаже гола и на скрина.
-По-късно - отговори на неизречения му въпрос и влезе навътре в къщата.
Покани го в кухнта и го сложи на един стол. Извади филии и течен шоколад, а в другата ръка купа с плодове.
-Избери си, любов моя. Здравословен живот без сладичко, колко изкусително, или не толкова здравословен живот, но пък вкусен. И ще ти дам съвет - по-добре филиите. Така и така си започнал с нездравословното, тръгвайки с мен. Ако всъщност ходим де...
Погледна го и прехапа устни. След това се настани в скута му, лице с лице с него и оттърквайки се в панталона му.
-Не, че те изкушавам с тяло, неее... - остави купата на масата и добави - Плюс, не знам плодовете колко са пресни.
Разсмя се и започна да ги разглежда сякаш от това зависеше животът й. А всъщност беше толкова притеснена за отговора на въпроса й. Индиректният й въпрос. Никога не беше питала момче дали ходят поради простия факт, че тя с никого никога не се колебаеше. А и обикновено не се интересуваше живо от отговора, защото просто не ги искаше и не й пукаше. Ала сега със Сет беше толкова несигурна и уплашена, чак се страхуваше колко много значеше за нея и се питаше - защо сега го беше осъзнала? Или го знаеше от предич но не искаше дс го признеч защото се страхуваше?

"Не съм притеснена". Вече чуваше троснатия тон на гласа си в главата си, ала Сет успешно заглуши този тон. Боже, беше толкова... Невероятен. Усещаше ръцете, устните и погледа му с всички фибри на тялото си. Сякаш беше стъклена ваза, а Сет - нежната слънчева светлина. Айслин внимателно, с нежността на майкй, приглади косата на Сет. Известно време ядяха мълчалаво филиите, а Айс обмисляше думите му.
-Скъпи, хората слагат етикети на всичко иначе не го признават. Аз вярвам в нашата най-искрена, чиста, девствена любов, - тя завъртя очи и се засмя - но дори аз имам нужда от това ... потвърждение. Защото не искам ако Крис или Брук ме питат утре "Ама ти наистина ли излизаш със Сет?!" И аз кажа "Да." след час да те видят за ръка с друга. Разбираш ли... Аз ти давам нещо, което досега малко хора и никое момче са получавали - любовта ми.
Айслин млъкна. Рядко правеше такива дълги изявления. Стана и изми няколко по-годни за ядене кайсии. Настани се отново в него. Това вече ставаше любимото й място на света. Погледна го. Боже, тези красиви очи, тази линия на челюстта, която сякаш само той притежаваше. Не се стърпя и покри с устни тази линия. Седеше и дишаше тежко срещу бузата му.
-Сет Сътън, горда съм да се нарека твоя приятелка, любов моя. Свят мой.

Замисли се над думите му, игнорирайки напълно устните му. Не беше инат това, което я беше възпряло от признаване на чувствата й. Беше страх, че ще бъде наранена и отхвърлена. И все пак Айслин не би предпочела да бяха "тръгнали" по-рано. Сега беше идеалният момент и идеалната нощ. Беше почувствала със сърцето си, че сега е точният момент и не съжаляваше за решението си. За първи път в живота си имаше истински момче до себе си. Не капината на отбора, нито красивата забивка от купона на Бруклин. Имаше Сет. Беше намерила любов на мястото, където най-малко очакваше. Където всеки най-малко очакваше. Сега осъзна, че Сет... Сет я беше чакал с месеци, а тя е била сляпа за истинските му чувства. Да, ной беше загрижен за нея, беше мил и добър, но досега тя беше мислила, че той просто иска да я вкара в леглото. И на нея й харесваше да го разиграва, да получава още и още от вниманието му.
-О, Сет, знам. Такава съм глупачка - прошепна тя срещу косата му.
Притисна се в него сякаш ако беше достатъчно близо до нея щеше да есети чувствата, които я заливаха. Усмихна се вътрешно и се остави на морето от страст да я води.
Измърка в ухото му и се изви. Ръцете му се плъзнаха от бедрата й по гърба й. Откопча сутиенът й с огромна ловкост (напомни си да го пита на предишните му!) И съвсем скоро устните му целуваха и галеха гърдите й. Простена силно и одра гърба му. Искаше да го бележи като свой и ничий друг.

Айслин не можеше да повярва, че всичко това се случваше. Тя беше разкъсвана от страст и любов към Сет и същевременно нейното ледено аз се опитваше да си проправи път. То сякаш подбираше сцени от днескашното преживяване и й показваше колко е слаба и жалка. "Показа се слабачка, Айслин Слейд, и нечсега ще страдаш" мърмореше съзнанието й. За момент Айс беше скована от ужас и безсилие от изводите, до които достигна. Сет познаваше само ледената й страна - егоистката, коравосърдечната, устата... Той си нямаше и на представа коя е тя зад маската. За добрата, забавна Айслин, която обича да готви и да се смее. Толкова малко хора знаеха тази й същност и Сет не я познаваше такава. Значи.... Едва ли щеше да я хареса. Айслин беше ужасена.
Усещаше пръстите му по себе си, изгарящите му устни, които сякаш я белязваха. Айслин махна тениската му и бавно започна да гали гърдите му. Имаше такова хубаво тяло... и същност. Правеше всички механично - сякаш се намираше в друга Вселена. Не му беше напълно отдадена в момента.
Извоюва си да е отгоре и го притисна. Ръцете му стискаха дупето й, а устните му жадно търсеха нейните.
-Чакай, чакай... - задъхано прошепна блондинката. - Сет... Ти не ме познаваш наистина. Аз... Ледената кралица е маска. Ти не ме познаваш истински и не знам дали... дали
.. ще ме обичаш, когато ме опознаеш.
Поредната порция признания за вечерта, но ако щяха да наваксват месеците той трябваше да знае истината за нея. Тя прокара ръка по бузата му и леко се усмихна.
-Моментът е малко неподходящ, но после може да продължим - погледна го иззад миглите си.

Тъкмо се бяха разгорещили когато поредната доза изявления за вечерта се изсипа върху Сет и му подейства като кофа със студена вода. Леко задъхан и тотално объркан я наблюдаваше взимайки си няколко секунди за да осъзнае какво точно му беше казала и как трябваше да отговори в този момент. Малко след това тръсна глава и се изправи до седнало положение придържайки я през кръста, така че да остане седнала в него. Краката му се провесиха през плота, а нейните останаха увити около кръста му. Сложи и другата си ръка на гърба й, за по-сигурно, не че имаше шанс да я изпусне, но не пречеше да вземе още предпазни мерки.
- Какво говориш? - подхвана първо, сетне отново си даде миг да осъзнае думите й. Беше го хванала в момент, в който определено не действаше с главата си, поне не с тази която не му е в гащите, така че трябваше да му даде момент за да обработи думите й, и чак тогава да й даде ясен отговор.
Не разбираше какъв беше проблема. Познаваше я, сигурно по-добре от всеки друг на острова. Познаваше я по-добре отколкото тя се познаваше, иначе сега нямаше да е тук. Никой не би измъчвал себе си и егото си за момиче, толкова колкото той го беше направил, именно защото знаеше че под маската се крие едно момиче, което обича да се смее и може да се забавлява както никой друг. Трябваше просто малко търпение за да ти се довери и излезе на повърхността.
- Сериозно ли си мислиш така? - поде отново Сет. - Бебчо, познавам те! - каза и дори се засмя клатейки глава. - Повярвай ми, знам че ледената кралица е само маска, иначе нямаше да настоявам толкова месеци да се добера до теб. Знам, че имаш сърце, което може да обича като малко дете, знам че когато се усмихваш истински ти се получават едни малки бръчици ето тук - посочи в края на окото й, сетне прокара пръсти по бузата й и ги спря на брадичката. - И знам, че само с мен сладкото момиче в теб се показва навън.

Наклони глава настрани и се засмя.
-Бръчки? Сериозно ли, Сет? Усещам тънкия намек, с който ме наричаш стара!
Айслин млъкна и мълчаливо заразглежда лицето му сякаш за да го научи наизуст, въпреки че вече можеше да изрецитира красивите му черти.
-Не знам дори защо съм такава, Сет. Не съм преживявала някакви драми. Имах момчетата, които исках. Имах парите. Семейството. Понякога си мисля, че Ледената Кралица съм аз, а не някаква красива маска.
Айслин отметна коса назад - движение, което обичаше да прави. Харесваше й да усеща тежката си, гъста коса, къдриците, които се увиват около пръстите й.
-Радвам се, че ме познаваш и ... искрено се надявам да не те разочаровам. Ще съм перфектна във всички параметри, обещавам. Не че сега не съм - добави и се оплези весело.
Бутна го надолу и се спусна с целувки по врата му и надолу. Оттърка се в достойнството му, с което Сет трябваше да се гордее много. Ръцете му отново плъзнаха по тялото й - едната галеше дупето й, а другата гърдите й. Горещите му устни я побъркваха, играта на езиците им беше пленителна и страстна.

На Айслин й харесваше начинът, по който Сет я накара да млъкне и прекъсне излиянията си. Именно това я впечатляваше - как с няколко движения укротяваше демоните й, завързваше ги на стегната каишка и ги караше да играят циркови номера. А Айс с удоволствие се оставяше в ръцете му, които я разтапяха. Каква щеше да бъде след днешния ден? Променена, но само за Сет си обеща блондинката. Вече си представяше утрешният ден, събуждането до него. Отиването заедно на училище, после прибиранено. Не й хареса фактът, че той може и да не поиска да остане за няколко нощи, защото кавалеството в него ще се върне с по-голяма сила.
Докато отново се беше отнесла в мисли, Сет хич не се бавеше. Играеше си с тялото й, побърквайки я. Айслин извика от изненада, когато пръстите му се озоваха в нея. Ръцете й все още седяха неподвижни и единственият й отговор беше лекичко захапване на устната му. Сет се притисна в нея и изпъшка тихичко, доставяйки удоволствието на Айс да знае, че му харесва. Ледената кралица изви гръб, стенейки,и се опита да измъкне ръце. Имаше изгарящата нужда да го докосва, милва. Сет пусна само едната й ръка, продължавайки да я целува по врата и да я гали. Айслин сложи ръка на гърба му и бавно започна да изписва кръгове с нокти по него. Същевременно успокояващо, но и възбуждащо действие.

Айслин изскимтя, усещайки се празна след като пръстите му я напуснаха. Сет обаче се усмихна лакомо и бързо проникна в нея. Айс дори не успя да си помисли колко обичо тази усмивка. Изви гръб и простена. Уви крака около него и се притисна силно в тялото му. Ръцете му вече я бяха пуснали и сега едната го дереше, маркирайки го като свой, а другата нежно дърпаше косите му. Хапеши устните му, езиците им се преплитаха в някаква тяхна страстна игра. Сет редуваше бързи и силни тласъци с нежни направо като милувка. Тази игра със сетивата й побъркваше Айслин, тялото й не знаеше къде по напред да реагира. Момичето едва сдържаше оргазма си, изчаквайки Сет. Двамата дишаха тежко и учестено, телата им бяха преплетени като в едно. Никой не знаеше къде започва нейното и къде неговото тяло. В точно този идеален момент те бяха едно цяло,едно същество и една душа. Самите те се допълваха идеално, а страстта им само показваше силата на тяхното привличане. Явно бе вярна поговорката "Противоположностите се привличат". Сет и Айслин не просто се привличаха. Те бяха ката магнити.
Айслин усещаше краят на Сет, притисна се в него, целувайки го страстно.
-Погледни ме - успя да прошепне или по скоро изпъшка.
Актът им на любов беше прекрасен, а гледайки се в очите те затвърждаваха любовта си и фактът че не се срамуват един от друг.

Не можеше да й се насити, искаше я отново и отново дори ако това означаваше, че после ще трябва да почистят старателно всяко кътче на тази къща. Нямаше нищо против, навярно дори това би били забавно с нея. Гледаше я в очите - изгарящите сини очи, които толкова дълго беше сънувал преди да види отблизо, в тях вече четеше нещо друго, сякаш леда се беше стопил и направил път на страстта, на любовта дори. Изглеждаше толкова перфектна в момента - с леко размазан грим и разрошена коса, такава каквато нямаше нищо против да я гледа непрекъснато, всеки ден, по всяко време. Остана така в нея още няколко секунди, гледайки лицето й, сякаш изучавайки го, нищо че знаеше наизуст всеки сантиметър от него. Прокара ръка по бузата й, сетне я целуна - леко и нежно, с всичката останала в тялото му страст. Понякога просто нямаше нужда да говориш, очите издаваха всичко, а понякога действията също.
Слезе от плота и побърза да обуе бокесрките си, когато в съзнанието му пробягна мисълта, че Айс беше споменала съквартирантка. Кристъл? Или нещо такова, не желаеше компания точно в момента, нито след това което беше станало на кухненския плот, я дали и съквартирантката й щеше да остане очарована от случилото си. Сътън помогна на русокосата да слезе и дори й подаде дрехите, за да се облече.
- Май сега ще трябва да чистим, а? - попита я почесвайки се по врата.

Гледаха се в очите. Тези негови красиви очи. Айс за стотен път се връщаше на тях, изучаваше ги. В тях се четеше толкова много - доброта, любов и едно мъничко пламъче, което допреди малко я изгаряше. Несъмнено очите са прозорец към душата. Сет погали бузата й и Айслин силно се притисна до ръката му, притваряйки очи. Двамата бяха идеални един за друг. Като Ин и Ян. Като море и скала. Двамата бяха неразделна част един от друг, ала щяха ли да се унищожат или напротив да си дадат шанс да са по-добри? Само времето щеше да покаже.
Сет подаде ръка на Айслин да слезе. "Моят кавалер" мислеше си тя, докато взимаше дрехите от ръката му.
-Идвам след малко, да си сменя дрехите - усмихна се и на излизане подметна - Да не избягаш, ей!
Качи се.бързо по стълбите и облече раздърпана сива блуза с розово меченце и долнище в цвета на мечката. Върна се в кухнята с препарат и плат от блуза на Кристал.
-Кристал не трябва да разбира за това!
Айслин размаха пръст пред Сет и сложи малко дезинфектант на плата.
-А ти, господин Ще-правя-секс-където-си-искам, събери плодовене от пода! - намигна му и продължи да бърше. Помълчаха известно време и Айслин се почувства кано срамежлива ученичка, изправена на дъската. Затова побърза да изстреля въпроса си:
-С кои си бил преди мен, Сет? - обърна се към него и подпря ръце на плота.