The house of Aislinn and Crystal

Засмя се на коментара й, на езика му беше да я обвини нея. Все пак толкова време я беше чакал, да му се не види, имаше да си наквасва доста дори и това да означава, че автоматично се превръща в ще-правя-секс-където-ми-падне, или там както го беше нарекла тя. Въпреки коментара, който му беше на езика, Сет само поклати глава и приклекна да събере плодовете от пода. Беше права като казваше, че не знае дали изобщо стават за ядене, защото деветдесет процента от купата накрая се оказа в коша, поради простата причина, че...определено не ставаха за ядене. Накрая на плота остави два банана и няколко ябълки.
Беше се облякъл докато тя беше изчезнала нагоре, така че вече можеше който си иска да влезе през входната врата, нямаше да види нищо особено. Въпросът, който му изстреля, го остави малко шокиран и като цапнат през лицето. Какво се правеше в такива ситуации, спасяваш си задника увъртайки или казваш истината, защото не желаеш да влизаш във връзка лъжейки. Може би второто, и всъщност определено второто, но Сет не беше много сигурен какъв отговор очакваше тя от него, в края на краищата беше мъж и то на цели двадесет и две години, което правеше бройката му малко по-голяма от тази, която навярно Айс се надяваше да чуе. И въпреки това, колкото и клиширано да звучеше, определено никоя друга не се бе настанявала в сърцето му така, както тя. Направо си беше опънала шезлонга там и пиеше маргарита под жаркото слънце.
- С кои или колко? - поде накрая Сътън и се приближи към нея, слагайки ръце на кръста й. - И по-важния въпрос, защо това има значение за теб?

Айслин не хареса отговора му. Определено мразеше да й отговарят с въпрос и първото, което и дойде наум беше хаплив отговор. Но ако щеше да има връзка със Сет,тя трябваше да даде всичко от себе си да се разбират по-добре. Като за начало - никакво заяждяне или поне не и истински. Замълча и се вгледа в очите му, които шареха по лицето й. Изглеждаше притеднен. Защо?
Отдръпна се бавно. Искаше да му покаже, че не й харесва фактът, че увърта. Обичаше искреността, затова обикновено си патеше. Да, ако желаеше лъжеше като последната циганка, ала връзката им със Сет беше нещо повече от надиграване "Кой първи ще се влюби наистина".
-Аз не бих искала да крия от теб, Сет. И ако ме питаш мен за моите бивши ще ти отговоря честно. Защото не е важно миналото, а настоящето. Важно е какво чувстваш към мен и какво има наистина в сърцето ти.
Айслин постави ръка там, където трябваше да се намира сърцето му и лекичко притисна. Остави думите си да увиснат във въздуха, да ги осмислят и двамата. После продължи:
-Аз съм жена, любов моя. И като всяка такава, искам да се чувствам най и да се сравня с предишните ти и да си кажа "Аз съм по-добра от тях". Жени сме.
Айслин врътна очи и се усмихна нежно, а после постави ръка на бузата му и леко притвори очи от удоволствието да докосва кожата му.

Разбира се, жените и тяхното непрекъснато съперничество, в което нямаше абсолютно никакъв смисъл. Не виждаше логика в действията на повечето, сякаш имаше значение с кой е бил до преди два дни, когато в момента е с нея и смяташе нещата да останат така. Ако не друго, поне Сет не беше от мъжете, които често ходят при различна, тръгвайки си рано сутринта без да бъдат чути. Е, и това му се беше случвало, но само след някоя друга пиянска нощ, иначе бе перфектният джентълмен във всяко едно положение.
Въздъхна предаден. Така ли щеше да е за напред? Силата, която имаше тя над него, си играеше с ума му карайки го да не бъде онзи Сътън, който си отстоява думата и който държи на своето. Сет беше върл почитател на личното си пространство и имаше неща, които не смяташе за нужно да бъдат споменавани, не че щеше да я лъже или да пази някакви супер грамадни тайни, просто някои неща си бяха...негови и нямаше смисъл да бъдат споделяни.
- Сигурно съм бил с повече жени, отколкото ти се иска. Имал съм една сериозна връзка преди теб и не съм й казвал, че я обичам, тази думичка си беше запазена само за теб - обясни спокойно тъмнокосия, сетне отново сложи ръце на кръста й и я дръпна към себе си. Нямаше пък да му бяха, ако ще да му е ядосана.
- Този отговор устройва ли те? - попита я повдигайки вежда. - Мисля, че е по-важно че в момента съм с теб и с никоя друга, нито пък ми минава през акъла мисълта, че някоя би била по-подходяща за мен от теб. - добави и се усмихна.

-Е, можеше и по-добре да е. Например да ми дадеш егн-та, банкови сметки... Имена поне?
Айслин го погледна с престорена надежда и се засмя. Уважавше Сет и уважаваше личното му пространство. Беше сравнително доволна от отговора му. Радваше се, че за него тя е важна и никоя друга. Почувства триумфа в сърцето си, на което вече беше отпечатано името му. Направо и идеше да го разцелува.
-Трябва да идем на някой мост и да си заключим любовта там.
Целуна го по устните, а после се прозя. Сет набързо я потпретна към леглото.
-В какъв смисъл "хайде към леглото" - подсмихн се Айслин, олюлявайки се.
Изведнъж я чеше налегнала страшна учора. Твърде много преживявания за един ден.
Скоро със Сет деляха леглото. Малката Ледена кралица се чеше сгушила в сгъвката на рамото му и спеше спокойно както отдавна не беше.