home sweet home - amelia's house

Слънцето вече изгряваше и не след дълго бе огряло стаята ми. Мразех когато ме събуждаше и определено беше крайно време да купи щори за да не се налага да се буди толкова рано. Мразя да ставам рано и то без причина. Предпочитам да се излежавам до обяд и да пия кафето си в леглото. Но както винаги сметка без кръчмар не става. Така беше и в живота ми. Всичко ставаше както ми е кеф но не в подходящия момент. Днес смятах да стоя цял ден в градината без да мръдна. Щях да си изключа телефона и ако някой ме търсеше щеше да се наложи да дойде до тук. Нямах намерения да се занимавам с каквото и да било. Живота ми си отиде преди няколко месеца, така че сега нищо не ме интересуваше. Плановете ми обаче явно нямаше да се случат тъй като в момента, в който стоях на пейката усетих странно чувство или по-скоро присъствие. Тъкмо бях седнал и чаках да се събудя достатъчно за да си направя кафе. За жалост чух познат женски глас и то не на който и да било а на самата ми сестра. Само едно не ми ставаше ясно какво търси тук, защо е дошла, какво иска и по дяволите все още ли е същата злобарка както преди? Обърнах се рязко към нея и просто свих вежди. Бях бесен дори повече от бесен. Мразех когато се появяваше така и то точно в най-неудобния момент.
-Какво искаш? Казвай бързо и си върви! Нямам време за теб.- заявих безчувствено аз и наклоних глава като се надявах да не ми се прави на отворена и вървежна понеже това беше да ме изкара извън релси. А определено не беше добра идея и то точно сега когато мислите ми са в друга жена. Всъщност истината е, че в сестра ми никога не са били мислите ми. Знаех много добре как живее и какво прави, така че не ми пукаше нищо друго. Бях егуист и със сигурност много злопаметен. Помня всяка една нейна грешка и няма да ѝ ги простя никога, до края на живота си. Същност знаех защо е тук. Къщата беше от родителите ни и тя си я е присвоила за себе си. Е да ама не. Явно отново щеше да има война. Въпроса е, че знаех как да я изнервя още повече дори и да държеше нож. Всичко се свеждаше до едно любов. Можех да покажа на сестра си колко я обичам за да я вбеся и изкарам извън релси но на точния човек не можех да го направя или поне не достатъчно. Станах рязко и се приближих до сестра ми. Нима смяташе да ме набоде? Точно тя? Мен? Да добре може би в някой друг неин сън. Сега беше слаба и беззащитна. Не можеше да се мери с мен и това отново щях да ѝ го покажа. Просто с лекота отнех ножа от ръката ѝ и я дръпнах към себе си. Това трябваше да се определи като прегръдка но силата с която я бях стиснал не беше никак малка, така че не бих го определил като прегръдка. Отдръпнах се леко като хванах ръцете ѝ малко над китките понеже бях на деветдесет и девет процента сигурен какво ще направи, че ще скочи да му „удря“.
- Нали знаеш, че ми липсваш дребосък. Радвам се ... че си дошла. – казах нагло аз с една доволна усмивка. Колкото и зле да се чувствах само за да съсипя сестра си можех да се държа все едно съм най-щастливия мъж на света.

Не мога да повярвам това наистина ли е сестра ми или има двойничка която мога да зашлевя и хвърля заключена в някоя стая? Как смееше да се държи така. Явно уважението към по-възрастните го няма, всъщност никога не го е имала. Трябваше ѝ сериозен урок. Държеше се все едно е Богиня на смъртта или моя грешка по-скоро самата Смърт в женски род. А аз си мислех, че съм Дявол. Що за ангел съм сравнение с нея? Това да не е семейна черта грубото държание, арогантността, ината и надмощието. Можех да накарам всеки да направи каквото пожелая но сега тази малка префърцулена принцеска си мислеше, че може да ми се качва на главата. Това просто щях да го запомня и определено не беше най-добрата ѝ постъпка. Нима си мислеше, че като ми причини малко болка с тънките си крачета като солета ще ѝ се подчиня защото съм уплашен. Само колко жалка беше и как си вярваше. Но да маминото детенце няма как да не си вярва. Няма как да не е нагло и надменно просто защото е презадоволено. А този който отстояваше своето беше винаги лошия. Да бях свикнал с това и определено не ме бъркаше какво става.
-Много ли си доволна принцесо? Супер щастливата ли си? Освен да ти отворя вино за поздравление. Жалко за теб с тези солети освен да ме накараш да ти се смея друго няма какво да направиш.- да бях на земята но не от ужасната болка а от факта, че ми е сестра и просто исках да я видя колко щастлива ще е. Не била онова малко момиче ами какво е? Та тя се държи като дете на четири и иска да я считам за пораснала.
-Ами какво си скъпа? Бебе нуждаещо се от биберона.... оо съжалявам вчера сигурно са ти дали достатъчно. Колко мъже мина за вчера? Колко живота съсипа? Колко връзки развали и колко мъже погуби? Ти си жалка, мислиш се за много успяла и добра но същевременно не си нищо дори мравката е по-силна от теб въпреки факта, че всеки може да я смачка. – изсъсках срещу лицето ѝ като не отмествах погледа си от очите ѝ. Нямаше да ѝ позволя да се държи като чели целия свят за нея работи. Та тя беше една надута кукла Барби. По-изкуствена от нея нада ли имаше а същевременно се мислеше за нещо уникално. За толкова години веднъж не беше срещнала наистина любовта и с един мъж не се беше държала така както трябва. Само ако не ми беше сестра.... просто не ѝ завиждах. Сега беше мой ред да ѝ покажа кой командва тук и как може да се държа с нея. Изправих се леко като размърдах повече десния си крак, така че да премахна напълно болката която чувствах и я хванах за косата. Крайно време беше с нея да се държат така както заслужава. Е сега щеше да стои заключена докато не се извини и не разбере как трябва да се държи. Без нищо да казвам просто я завлякох до горния етаж и метнах крехкото ѝ тяло като заключих вратата от външната страна. Не можеше да се държи като идиотка а да иска да ѝ се връчва корона. Просто няма как.
-Сега малката ми ще стоиш там докато се научиш как да се държиш с батко ти. Как да разговаряш и как да посрещаш другите собственици на дома. Да не забравя да ти кажа в този дом стъпва и друг женски крак освен твоя, така че си опичай акъла и внимавай в картинката какви ги вършиш защото ми е писнало от пикли като теб! – нямаше какво друго до ѝ каже просто взе ключа и направи няколко фалшиви крачки все едно наистина слиза по стълбите на долу и я изоставя сама на горния етаж в стаята.

Тръгнах към кухнята като миг по-късно стоях близо до прозореца. Бях гадняр и то голям, може би нямаше друг като мен. Държах се с всеки кой как е заслужил а дори и да не е заслужил лошото ми поведение аз пак го прилагах. Не можех да се държа мило при положение, че толкова много пъти вече бях предаван. Беше ми писнало винаги да ми се натяква как някой бил по-добър от мен и как някой живял живота си. Ами нека правят каквото искат аз съм такъв какъвто съм и живея живота си както пожелая. Такъв ме направиха сега такъв ще ме търпят всички без изключение. На никой не би му било приятно да му се повтаря още от малък, че не става за нищо, че е лош и какво ли още не. В един момент просто ти писа и зарязваш всичко поне да има защо да си лош. Точно така бях направил и аз, поемах живота си в свой ръце дори и да не вървеше на добре. Знаех всичко свързано със семейството си но стоях на страна от тях, не вдигах на телефонни обаждания, ни ходех при тях и просто живеех далече от правилата им. Всичко това си беше мое решение и аз отговарях за последстията. Сестра ми ме мразеше тъй като според нея аз съм виновен за всичко случило се с родителите ни, мразеше ме защото смяташе че не ми интересува какво става с нея, мразеще ме също защото смяташе че не я обичам и какво ли още не. Но истината беше друга. Зад всички маски които имах и начина по който се държах имаше друга част от мен която би дала дори живота си за да са добре всички мои близки. Можех да съм всякакъв но не и безсърдечен, аз също имах сърце въпреки че ми се щеше да нямам. Колкото и на безчувствен да се правех аз също преживявах болката и нещастията, които се случваха със семейството ми. Не можех да се върна просто нямаше смисъл. А сестра ми тя винаги се мислеше за силна точно поради тази причина я бях оставил да види сама колко е силна. Ако сега не се беше държала така може би щях да я стисна силно в една мечешка прегръдка както преди когато всичко беше нормално, но тя не можеше да ме търпи и се държеше като психично болна. Живееше в свой собствен свят и отгоре на това си позволяваше да споменава името на Лекси. Това беше най-голямата ѝ грешка. Задаваше тъпи въпроси, които просто се правех че не чувам. Наистина ли си мислеше, че я бях изоставил напълно и не се интересувах от нея? Та това нямаше как да стане все едно да оставя любовта на живота си просто ей така на произвола на съдбата. Виждах тъгата в очите ѝ дори и да се правеше на бясна и силна. В този момент просто нямаше как да го скрие аз ѝ бях брат и тя много добре знаеше, че усещам кога какво ѝ има. Изчаках а замълчи като дори се направих, че не забелязвам чашата с вино. Всички правехме така когато бяхме тъжни, наранени и в безизходица просто сядахме и пиехме с надеждата, че алкохола ще потуши болката в душата ни. Аз от личен опит знам, че алкохола не помага явно тя наистина все още не е пораснала за да го осъзнае. Чаках да замълчи тъй като нямах намерение да крещя за да взема думата от нея.
-Някога запитвала ли си се защо съм направила всичко или както винаги не мислиш логично а направо ме обвиняваш? Знам ... на теб за всичко съм ти виновен аз. За „мама и тати“, за това че ме прогонихте, за това че те оставих да видиш колко си силно и още за какво друго? Разбери най-сетне или поне помисли логично. Не аз ви изоставих а вие ме прогонихте. Ти с това, че не ме зачиташе за свой брат каквото и да правех за теб никога не го отчиташе. Майка ни с това че никога не забелязваше какво съм постигнал понеже има идеалната дъщеря, която може всичко и заслепява брат си. Баща ни ... за него какво да ти кажа той просто делеше децата си още от самото начало. Теб никога не те изоставих винаги знаех къде си, с кой си и какво правиш. Знаех как се чувстваш и колко ти е тежко но нарочно не бях до теб, просто защото ти преди време сама каза че не ме искаш повече никога до себе си. Изпълнявах твоите желания и след това пак аз съм виновен, но не се учудвам вече съм свикнал. И само едно ще те предопредя не споменавай името на Лекси никога повече пред мен. Просто не го прави.- спрях да говоря и се обърнах към съседния прозорец. Не можех до я гледам повече та тя беше толкова нагла, че просто не можех да го повярвам. Съдеше мен за всичко без да осъзнава, че нещата не бяха точно така както тя си мисли. Отгоре за това ме връщаше в болезнени за мен периоди, от които все още не съм излязъл и може би скоро няма да изляза.
-Ако толкова много искаш да си тръгна ще го направя, знаеш че мога. Но не ми причинявай това което някой причинява на теб. Не съм длъжен да го търпя, нищо че съм ти брат.- казах последните си думи и се обърнах като тръгнах към вратата. Имах нужда от чист въздух. Лекси не излизаше от главата ми а сега и сестра ми с нейните детски неща. Идваше ми в повече и просто не издържах.

Стоях в градината без да помръдвам в моменти като този просто исках да изчезна от този свят. Чувствах се празен, сам и определено бесен. Никога не можех да контролирам гнева си и определено сега нямаше да успея колкото и да ми се иска. Факта, че отново спорехме за земя която е оставена от родителите ни просто ме вбесяваше още повече. Малко ли ми беше всичко до момента за да се налага да търпя и това? Добре тя си и такава това всички го знаем но все пак аз бях неиян брат и колкото да не ѝ се искаше щеше да ѝ се наложи да си го припомни. Нямаше как просто да се карат, да спорят и какво ли още не а след това спокойни със сълзи на очи да си тръгнат. Та нали уж бяхме семейство що за семейство е това. Както винаги аз бях прав ако наистина тя искаше да не е сама щеше да го покаже а не да се опитва по всевъзможен начин да ме отблъсне. Самотата в градината ми се отразяваше добре. Винаги правех така когато нещо ми е тежко оставах сам и ни споделях, не говорех, не плачех, не излизах дори не се хранех. Просто седях сам със себе си без да помръдвам. Рядко някой друг би го правил това и сестра ми определено би предпочела да се натрапи при някой идиот от колкото да остане и да преклони глава. Ината ни беше еднакво голям но нейния беше наследствен а моя ... сам си го създадох. Нямаше как да не усетя присъствието ѝ та тя набиваше пети като чели е в казармата и това е гадния ѝ навик още от марка. Завъртях леко глава, така че да видя какво има още да казва но когато видях сака с дрехите ѝ просто затворих очи и си поех дълбоко дъх за кратко. Изслушах всичките и думи отново без дори да успорвам но когато вече се обърна, решена да си върви просто нямаше как да не направя нещо. Та тя ми беше сестра къщата е нейна колкото и моя. Аз не бъх тук заради проклетия имот а просто защото бях предубеден, че тя идва тук. Но това нямаше как да го разбере при положение, че се правеше на тъпа.
- Къде смяташ да отидеш? Нима мислиш, че съм тук за да отнема проклетата тъща от теб ли? Не ми трябва това парче земя имам къде да отседна. А ти мръднеш ли от мястото си ще се върнеш след час с пожарната и от любимото наследство от родителите ни няма да е останало дори клечка.- заявих бесен и присвих очи като с бързи крачки я настигнах без да ми пука какво щеше да направи. Тя е моя сестра и винаги ще бъде.
-Ти оставаш тук аз си тръгвам! Не искам имота. Винаги са предпочитали теб а и плюс това ти си ми сестра колкото и да не искаш да го приемеш. Обичам те дори да не вярваш и не бих ти отнел нещо, което обичаш. В случая имота. Дойдох тук за изчакам да видя кога ще се върнеш. Знаех всичко , как се чувстваш и какво става в живота ти и затова пристигнах а не за да те нараня.- това бяха едни от последните ми думи. Просто нямах какво друго да ѝ кажа. Тя отново щеше да си мисли, че се оправдавам и говоря пълни простотии. Всичко, която бях казал е защото го мислех и чувствах а сега нещата бяха в ръцете на сестра ми. Момичето по-добро от мен.
- Избирай. Всичко зависи от теб. Оставаш тук и аз си тръгвам, оставаме и двамата или си тръгваме и двамата а къщата бива подпалена и разрушена. Знаеш много добре на какво съм способен. – обърнах се и тръгнах на вътре към къщата за да събера багажа си. Ясно беше какво ще стане поради тази причина предпочитах да съм готов. Виждах тъгата в очите ѝ а дори и да не я гледах усещах как се чувства. Не можех да съм отново причината за страданието ѝ. Нараних Лекси единственото момиче след сестра ми което обичам повече от всичко на света. Сега нямаше да си позволя да нараня и нея. Предпочитах нещата да станат така както тя иска но не и да си тръгне без да има къде да остане. Аз имам дом и сега когато съм съвсем сам ми е напълно достатъчен.

Вървях към къщата като бях решен да си тръгна и да съсипа тази къща или да остане сестра ми тук и всичко да е както трябва. Знаех всичко какво и се случваше, знаех и как ще постъпи за да ме изднуди и размекне. Но нямаше да стане не и този път. Вече ми беше писнало да отстъпвам сега аз исках нещо и щях да я накарам да го разбере. Не можеше цял живот да си мисли, че е сама и няма никой до себе си. Нямаше да позволя някакъв аматьор да отмъкне сестра ми и да я превърне в чудовище. Това, което стоеше на крачки зад мен определено не беше сестра ми а по скоро изваяна скулптура. Дори самата тя не усещаше, че той си играе с нея. Сближаваше се с нея за да научи повече неща а същевременно не ѝ помагаше с нищо. Дори той правеше повечето нерозборий в жевота ѝ. Все още беше наивна, а се опитваше да се справя сама. Няма и минута от както бях тръгнал към къщата и чух отново гласа ѝ. Ако не я познавах бих казал да живота и е наред и не се интересува какво ще стане с къщата, но нещата не бяха така. Точно в момента живота ѝ не беше наред. Миг по-късно след като видя, че с думи няма да ме спре явно беше решила да опита и по друг начин. Нямаше как да не се спра и да не я погледна след като се беше престрашила да ме спре. Изслушах думите и като огромна буца се бе събрала в гърдите ми сякаш не ми позволяваше да дишам. Не можех да оставя отново сестра си да се оправя сама при положение, че говореше толкова изнервено и несигурно. Дори самата тя си нямаше на идея дали някога ще се върне отново в тази къща, но аз си имах на идея че тя няма да я напусне и какъвто проблем да има щеше да ѝ се наложи да го сподели с мен.
-Съжалявам скъпа но казах каквото имам да казвам. Знам, че ти е трудно и имаш проблеми но едно ще ти кажа не съсипвай живота си заради човек... човек който не го заслужава и си играе с теб за да научи информация. Няма да остана ако ти не останеш. Не те спирам върви си но дори и да се върнеш след като свършиш „нещото“, което имаш да вършиш мен няма да ме има нито къщата, нито шанса да бъдем нормални брат и сестра.- дръпнах ръката си от нейната и просто поклатих отрицателно глава. Не се чувствах добре при тази моя постъпка. Разбирам, че иска да скрие но аз вече знам. Също така знам какво иска и няма да постигне.Знам защо го прави. Знам много неща и най-важното, че няма да я оставя да си тръгне. А дори и да го направи ще се върне за да гаси къщата и всички спомени в нея. Винаги ѝ се възхищавах когато още бяхме заедно и никога не завиждах защото тя е моя сестра и ако завиждам от нея то все едно да завиждам от себе си. А това няма как да стане. Просто исках сестра си обратно и крайно време беше да бъда такъв какъвто ме искаше дори и да не ми допадаше. Налагаше се поне заради нея да направя тази крачка. Всичко щеше да е много трудно за мен, но знам че ще си заслужава. Дано само не упорстваше да си тръгне тъй като не исках да паля къщата, но щях да го направя в краен случаи.
-Разбери сега след като съм те открил отново няма да позволя да се превърнеш в това.... което съм аз! Мразя себе си и ако мога да те спра а в случая мога то ще го направя независимо дали щеше да се наложи да паднат няколко глави. Не и пука какво ще стане с моя живот, знаеш го много добре. Но да стоя на страна и да гледам как съсипваш живота си заради..... както и да е. Няма да го позволя пак ти казвам. Ти си ми сестра и дори да не ти допада имам контрол над теб колкото и малък да е. – бях загубил всичко в живото си освен нея. Нямаше как да оставя да се съсипе заради ината си. От момичето за пример се превръщаше в боклук и това определено не ми допадаше. Та тя беше моето малко дзверче способно да ме дигне на нокти но същевременно можеше супер лесно да ме пречупи. Влиянието ѝ върху мен все още не беше изчезнало и дори да се държех грубо с нея преди секунди то не го правех за да я нараня а за да  покажа истината, че говоря сериозно и е крайно време да прибере куфара си и да седне да говори с мен. Само се надявах да не стане така, че да говоря за моя живот ... защото тогава нямаше да е никак приятно.
-Виж Лия в живота не всичко и черно и бяло има и други цветове. Ти си крайна личност точно като мен решаваш нещо и това е без дори да помислиш дали няма друг вариант да го постигнеш. И този вариант да е по-безболезнен за теб. Знам, че искаш да скриеш от мен случката от скоро. Знам и за онзи къде уж ти помага но не точно. Как му беше името... Алекс или нещо такова ... се двеста. Просто няма значение за мен, защото смятам да го отстрана от този свят някой ден. Опитай се да разбереш ако нямаше нужда от помощ и нещата не бяха толкова сериозни  нямаше да се появя в къщата и да изчакам да дойдеш. Нямаше изобщо да съм тук сега, след като загубих Лекси нищо не ме задържаше тук ... освен ти.- допълних с възможно най-спокойния си тон и хванах ръцете ѝ. Трябваше да разбере рано или късно, че не е сама! Дори и дота да означаваше да остане само за да ѝ го докажа. Не можех да стоя повече така и да я гледам колко е раздвоена, наранена, уплашена и объркана. Точно заради тази причина я пуснах и тръгнах обратно към къщата. Исках да я стисна в ръцете си и да ѝ кажа много неща но просто нямах това право тъй като тя ясно ме беше зачертнала от живота си каквото и да приказваше за да ме накара да остана.

Стоях и слушах думите на Амелия, странното ми беше кой се опитваше да заблуди и излъже мен или себе си. Пределно ясно ми беше, че няма да се пречупи лесно. Все пак тя се смяташе за самостоятелна и нямаща нужда от чужда подкрепа. Може би наистина беше така или пък не точно. Ако беше без нужда от помощ нямаше да е в това състояние на робство. Та тя беше станала като някоя прислужница на собствения си инат и глупост. Дразнеше ме как се прави на упорита, всъщност тя не се правеше тя си беше. Нямаше ли да се спре някога? Думите ѝ влизаха през едното ми ухо и излизаха през другото дори за миг не се задържаха в съзнанието ми. Знаех само едно, че тази къща нямаше да съществува повече ако тя не остане сега в нея. Бях се променил дори и малко, това си личеше от километри. Нямаше как да изоставя отново сестра си и то в такъв момент. Усещах, че ако продължи да говори против златния ѝ Алекс нещата щяха да се оплескат още повече. Точно поради тази причина смятах да спра темата за него или поне да се опитам да я заобикалям, въпреки че онзи ми беше трън в очите. Мразех такива като него също така ме дразнеше и факта, че сестра ми беше хлътнала по него а дори не се усещаше. Не правеше нищо и не се съпротивляваше а уж беше силна и смела. Изслушах всичките ѝ думи и просто се засмях. Нима смяташе, че ще промени нещо като казва всичко това? Та аз преди секунди ѝ бях казал, че последните ми думи са тези. Всичко зависеше от нея. Точно поради тази причина просто се изсмях в лицето ѝ. Да знаех много добре колко гадно постъпвам но нямаше какво друго да направя. Обърнах се и тръгнах към пейката понеже там се намираше телефона ми а за да запаля тази къща и да си тръгна ми беше нужно поне една туба запалителна течност или по-точно бензин. Когато взех телефона си просто погледнах към сестра си. Да тя вървеше упорито към куфара и следователно към изхода. Жалко за нея най-вероятно нямаше къде да отиде освен при онзи а сега ме принуждаваше да правя глупости. Отключих телефона си и моменталически потърсих буквата К в телефонния си указател. Първия появил се пред очите ми беше точния, който щеше да ми свърши работа бързо и без да разпитва. Последва само едно докосване на зелената слушалка.
- Крис имам нужда от бензин... става въпрос за една къща.- последва кратка пауза тъй като онзи с който говорех ми обясняваше някакви простотии.
- Добре няма проблеми просто бъди бърз. Няма да затварям проследи сигнала през джипиеса. Хайде ще те чакам.- това бяха последните думи излезли от устата ми. Оставих телефона на пейката и тръгнах към къщата за да си събера багажа. Все пак нямах намерение да изгора и собствените си дрехи.