“О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Къщата:


Дневната:


Кухнята:


Спалнята на Шон:


Стаята за гости:


Банята:


Библиотеката:


Къщата беше доста голяма и се състоеше от още множество помещения, но тези бяха основните стаи, които Шон използваше.

Пътят от парка до къщата ми ми се стори като километри. Така и не разбрах защо Лиз настоя да го извървим пеша като можехме за секунди да се озовем директно в спалнята ми, но подозирах, че е, за да ме дразни. Знаеше какво е отношението ми към бавното придвижване, когато всичко можеше да става за отрицателно време. Но все пак аз знаех какво е отношението ѝ към цигарения дим, но това не ме спря да пуша пред нея. Може би точно тези малки неща накрая бяха довели до неспособността ни да се изтърпим взаимно. Е, това и взаимните ни забежки, за които така и не сме говорили открито. В това отношение бях пълен егоист. Аз можех да бъда с други, но ми беше крайно неприятно когато в нейното легло имаше и други освен мен. Двойни стандарти? Да. И не ме беше срам да си го призная.
Най-накрая намерих ключовете, които използвах изключително рядко и почти винаги ги губех. Почти всеки месец ми се налагаше да си вадя нови, защото старите се озоваваха на най-невероятни места. И под най-невероятни места имах предвид точно това, което казвах. Веднъж ги бях изпуснал насред океана в един от жалките си опити да се измъкна от това място. Миналият месец ги намерих в една празна кутия от сладолед, стояща си необезпокоявана във фризера. Как? Нямам идея. Наистина. Вече подозирах, че да си губя ключовете е втората ми дарба. А и скоро щях да си изкарам абонаметна карта за ключаря.
Усетих как Лиз се притисна в мен и това накара кръвта в тялото ми да се раздвижи по начин, по който само тя можеше да предизвика. Усмихнах се и след секунда вече бяхме в апартамента. Усещах топлата ѝ кожа и можех да вдъхна аромата ѝ на жасмин. Облизах устни, обхождайки тялото ѝ още веднъж с поглед.
- Добрите стари времена? Сегашните ни отношения са много по-приятни от това, което имахме.- засмях се, срещайки погледа ѝ, след което с едно движение я бях взел на ръце и вдигнал във въздуха. Знаех, че мразеше да я телепортирам, но не само тя можеше да си играе. След по-малко от миг вече бяхме в спалнята ми и аз я притисках към тялото си, сливайки устни с нейните. Беше толкова неустоимо вкусна. Всеки път когато бяхме заедно беше по-добре от преди заради нарастналото сексуално напрежение помежду ни. А сега то бе осезаемо във въздуха.
Ръцете ми се плъзнаха надолу по гърба ѝ и скоро вече притисках бедрата ѝ към себе си, наслаждавайки се на стройното ѝ тяло.

Отново и отново я целувах, неспособен да се отделя от нея дори за миг. Наслаждавах се на всеки допир до кожата ѝ, тъй като тези моменти се случваха сравнително рядко.
- Тогава да не те карам да чакаш...- дъхът ми излизаше леко накъсан измежду целувките, докато ръцете ми шареха по тялото ѝ. Късата лимоненожълта рокля наистина ме улесняваше и ми предоставяше прекрасен достъп до тялото ѝ. Копчетата бяха отпред и се спускаха малко под стегнатия ѝ корем, което я правеше да изглежда още по-секси. Пръстите ми ловко се заеха с разкопчаването им и скоро вече и следа нямаше от облеклото, захвърлено някъде из стаята. Отдръпнах се леко назад, така че да мога да ѝ се насладя, но търпението ми стигаше дотам, че само успях да я зърна за миг преди отново да я притисна към себе си. Изрязаният дантелен сутиен оставяше малко на въображението, но това не беше първият път, когато я виждах гола и едва ли щеше да бъде последният, така че нямаше нужда да се стараем толкова. Устните ми се плъзнаха по врата ѝ, докато едната ми ръка се зарови в огнените къдрици. Започнах да я обсипвам с целувки докато не стигнах ключицата ѝ, а през това време тя вече се беше справила с колана на дънките ми.
- Остани с токчетата.- тихичко изръмжах в ухото ѝ, след което я бутнах на леглото.

Наблюдавах я с неприкрит интерес докато сваляше сутиена си. Кожата ѝ беше толкова невъобразимо мека, а моето търпение и контрол вече почти бяха изчезнали. Засмях се на коментара ѝ с предложенията, след което отново впих устни в нейните.
- Е, сега като го предложи...- погледът ми стана още по-похотлив докато срещах очите ѝ. - Винаги можеш да облечеш котешко костюмче и да вземеш камшика, но доколкото си спомням, ти не беше окей с това.- засмях се отново на изражението ѝ. Ръцете ми се плъзнаха нагоре по тялото ѝ, притискайки я отново към мен. Нямаше да ѝ дам възможност за празни приказки когато можехме да сме заети с толкова по-приятни неща от говоренето. Накъсаното ѝ дишане само ме влудяваше още повече. С едно движение се завъртях така, че тя да е отдолу. Устните ми се спуснаха по врата ѝ, след което продължиха надолу, оставяйки мокра следа след себе си.
- Като за начало те искам гола и стенеща.- гласът ми звуече доста по-дрезгав от обичайното. Обожавах да гледам как лицето ѝ съвсем леко порозовява след подобна реплика от моя страна. В това отношение с нея си приличахме безумно много- и двамата бяхме достатъчно самовлюбени, че всяко “признание“, независимо от естеството си, да ни ласкае повече от всичко друго.
Спуснах се още по-надолу, сваляйки със зъби дантелените ѝ бикини. Усетих как тялото ѝ леко потрепери, срещайки погледа ѝ за секунда. С неприкрито нетърпение се настаних между бедрата ѝ, повдигайки таза ѝ леко нагоре.
- Какво има, скъпа? Изглеждаш ми нетърпелива.- усмихнах ѝ се и се наведох надолу, за да ѝ доставя истинско удоволствие.

Моето желание? Как точно задоволяваше мен в тази ситуация освен с това, че обичах да я виждам безпомощна и уязвима. Преди да ѝ отговоря тя смени местата ни и нямаше как да не отбележа сам на себе си, че ако това легло беше една идея по-тясно, сега щяхме да сме на пода. А отношението на Лиз към синините беше като това на повечето момичета към паяците. Бях ставал свидетел и участник в достатъчно скандали, защото тя се е ударила някъде или заради оставената от мен смучка на врата ѝ. Така че сегашните наши занимания, колкото и да ми бяха приятни, не можеха да ме накарат да се отпусна изцяло, тъй като при някакъв евентуален “спомен“ за тази вечер щях да си докарам предостатъчно драма.
- О да, вече съседите знаят как звучиш по време на секс. Все пак живея през улицата и за една година веднъж не съм те чул да се разтапяш така докато беше с Роджи.- успях да накарам гласа си да не излезе чак толкова накъсан, но беше наистина трудно когато щом погледнех надолу, виждах само непокорните огнени кичури да се стелят по вътрешната част на краката ми. Коментарът ми имаше за цел само да я издразни, но отношенията ни вече бяха на такова ниво, че трудно правехме комплименти един на друг без зад казаното да стои нещо язвително.
Три минути по-късно търпението ми беше изчезнало напълно и аз я притеглих нагоре с недвусмисленото желание да я накарам да се разпадне на съставните си части от удоволствие. Хванах таза ѝ и след миг вече аз бях отгоре, подпирайки се на ръце от двете страни на главата ѝ. Плъзнах едната си ръка надолу по бедрото , след което с едно рязко движение накарах и двама ни рязко да си поемем дъх. Срещнах погледа ѝ  и се усмихнах самодоволно на червенината, обагрила страните ѝ. Зарових едната си ръка в косите на Лиз и почти моментално имах свободен достъп до врата ѝ, където езикът ми бавно милваше кожата ѝ.

Обожавах да я виждам такава. Изглеждаше толкова уязвима в момента. Боже, каква долна лъжа. Познавах я достатъчно добре, за да знам, че някъде там, много дълбоко, на нея всъщност изобщо не ѝ пукаше и никога не ѝ беше пукало. Дори и когато бяхме заедно ние всъщност....ами не бяхме. Нито аз се чувствах по някакъв начин отговорен пред нея, нито пък се бях посветил единствено на нейната “скромна особа“. Знаех, че същото е валидно и за нея. Това донякъде ни правеше перфектни един за друг, а връзката ни, ако можех изобщо да я нарека така, беше просто взаимно съжителство с редовен физически контакт. Всъщност това беше основното, което правехме заедно. Преживяванията в леглото бяха едно от малкото неща, за които не се карахме и по някакъв начин бяхме в унисон един с друг. Не можех да отрека, че наистина си я биваше. Но зад красивата обвивка нямаше чувства. Не че ги търсех- напротив, така беше доста по-удобно. Неангажиращ секс. Идеално. Нали? Какво повече можех да искам от едно момиче? Въпреки всичко усещането не беше това, за което всички говореха. Не ме разтърсваше до мозъка на костите ми. Беше просто...пусто. Физическо освобождаване, нищо повече. Сексът си го биваше, но си оставаше само това- повърхностно изживяване.
Откъснах се от мислите си, когато тя се изви сладострастно в ръцете ми, притискайки тялото си още повече към моето. Дъхът ми излезе рязко при това ѝ движение и пръстите ми стиснаха завивките. Забързах още повече темпото, докато устните ми шареха по врата ѝ. Беше толкова сладка. Едната ми ръка се плъзна надолу, стигайки до основата на бедрото ѝ. Стиснах го, макар да внимавах да не остане каквата и да е следа и продължих в същия ритъм. Усещането беше невероятно. Почти прозрачната ѝ кожа изглеждаше неопетнена и аз умирах да ѝ оставя смучка. Такава, която да се вижда и да не може да скрие, така че с дни да ѝ напомня за сегашното изживяване. Кръвта бушуваше във вените ми и скоро щях да достигна до края. Доколкото виждах, тя също беше близо. Засилих още повече темпото, заравяйки глава във врата ѝ, докато с другата отново почувствах огнените ѝ къдрици да се увиват около пръстите ми.

Бях толкова близо до края, но не можех да го направя в нея. Усещането беше невероятно, сякаш огън се плъзгаше по кожата ми. Дъхът ми беше започнал да излиза все по-накъсано докато темпото нарастваше. Лиз също беше извън кожата си от удоволствие и дългоочакваният край щеше да настъпи съвсем скоро.
- Още...ли...ползваш...хапчета?- успях да вържа цяло изречение, макар това да ми костваше цялата налична воля. Устните ми отново и отново се впиваха в нейните, докато ръцете ми шареха по тялото ѝ. Желаех я. По всякакъв начин. С всяко едно сетиво. Тялото ми се притисна още повече към нейното като се отделих само за миг, за да може да ми отговори. Само още малко, съвсем малко и щях да изпитам блаженството. Стоновете ѝ огласяха цялата стая, а когато погледите ни се срещнеха всичко ставаше още по-интимно. В този момент я обожавах и всичко извън тази стая не съществуваше. Разбира се моментът щеше да си отиде веднага щом дишането ни се успокоеше, но сега тя бе единствената за мен.
- Ммм...Лиз...- гласът ми излизаше на пресекулки. Всичко бе на границата с това да е непоносимо.

Мимолетното напрежение, което успяваше да развали удоволствието ми, изчезна, когато разбрах, че няма опасност от нищо, ако просто се отпусна. Тя ме познаваше толкова добре, знаеше какво искам да чуя и щедро ми го предлагаше. Този вид контрол едновременно ме изкушаваше, но и ме караше да се чувствам като домашния ѝ любимец. Е, тази игра се играеше от двама. Аз също знаех какво ѝ харесва и как да ѝ го дам, така че засилих още повече темпото, променяйки леко и самите ни пози. В отговор тялото ѝ се изви като дъга и ме накара да се усмихна повече от самодоволно.
- Толкова си красива когато си възбудена.- дъхът ми опари врата ѝ докато го казвах, галейки не само кожата, но и самочувствието ѝ. - Не мога да ти устоя...- отново я целунах пламенно, приближавайки се опасно близо до желания край. След още няколко тласъка в стаята отекнаха два силни стона на екстаз в най-чиста форма. Устните ни се сляха, за да споделят последният момент на наслада и да засилят още повече взаимното удоволствие, докато ръката ми притисна тялото ѝ към моето още повече. Беше невероятно, както винаги.
Но с това приключваше всичко. След кулминационният момент аз се завъртях настрани, лягайки по гръб на леглото до нея. Погледът ми се фокусира в тавана и нещо напълно непознато се загложди в съзнанието ми. Уви, това не беше просто поредната нелепа мисъл като “Боже, искам цигара.“. Щях да съм благодарен ако беше това. Това “нещо“ си имаше лице, дълга, тъмнокестенява коса, невероятни крака и примамващи очи.
- По дяволите...- изправих се от леглото без да кажа и дума, тръгвайки към дънките, които спокойно си лежаха в средата на стаята. Наведох се и измъкнах цигарите от единия джоб, а след малко вече палех. Това момиче не означаваше нищо, защо изобщо беше в главата ми?! Всмуках дима, опитвайки се да прогоня мислите си и да се върна на случилото си току-що.
- Искаш ли пица? Или все така не консумираш почти нищо?- обърнах се към Лиз и без капка срам срещнах погледа ѝ.