Ethan Wate / Alex Pettyfer / Pyrokinesis / 20 years old /Open

by Jennifer J. Crowe Вто Авг 04, 2015 1:35 pm

Итън Уейд

Ethan Wate / Alex Pettyfer / Pyrokinesis / 20 years old /Open B40582f6ad124f8b4cf931f1c6ca5f14

Ethan Wate / Alex Pettyfer / Pyrokinesis / 20 years old /Open 491c4d78b59faf0431046b702eaab598

-Итън Харпър Уейд! Веднага ела и ми обясни какво е това?! - Майка ми стоеше на прага на стаята ми, докато самият аз се чудех как да се скатая. Знаех, че рано или късно ще се случи и тя ще влезе. И ще види напръсканата с черна боя стена и плакатите налепени навсякъде другаде. Беше ми омръзнало да се съобразявам с правилата в нейния дом. Може би баща ми се страхуваше от нея прекалено много, за да и се опълчи, но аз не бях като него. Нямаше да ме командва повече. Окончателно бях спрял да се интересувам от мнението и преди година.
Прекарвах всеки свободен миг навън. Просто скитах из улиците. Правех го вече от година. И се оказа, че когато излезеш от кафеза, наречен дом и от рамките, в които ми се налагаше да влизам, има истински живот. Има истински хора, истински живот, истински приятели и Истинска Любов. Особено последното.
Бях срещнал Дженифър няколко дни след първата ми обиколка. Тя често ме сравняваше с Буда, излязъл от блясъка, за да опознае света. И тя ми показа този свят. Беше ми учител и съветник и по-важното - запозна ме с други като мен. Други хора с дарба.
Малко по-малко бях осъзнал, че не съм луд, че просто съм получил подарък от вселената. Тези хора ми разказаха за Гримстоун. Място, където живееха други надарени, защитавани от правителството. Джен полудяваше само, като чуеше за това, а на мен не ми звучеше толкова зле. В крайна сметка можеше да се окаже полезно. Дълго време я убеждавах, че може би няма да е зле да отидем там, но тя беше непреклонна. Въпреки всичко поне бях успял да я накарам да обмисли идеята, защото знаеше, че никога не бих заминал без нея. Тя се превърна в неизменна част от живота ми, беше като въздуха който дишах и сърцето ми умираше по-малко всеки път, когато виждах как живее... И всеки път, когато отказваше да приеме пари от мен, макар да ги имах в излишък. Нямаше да ми дотежи да и помага, нито да я издържам. Но Джен държеше да работи някъде, да се справя сама. И за съжаление я разбирах. Мразех факта да съм зависим от родители ми и също исках да се справям сам. За съжаление знаех, че не е възможно. Преди да срещна Момичето никога не бях осъзнавал какво е да вадиш парите си с труд, а не да падат от мама и тате, не бях осъзнавал истински колко е трудно и колко усилия се полагат, за да можеш да живееш относително нормално.
Въпреки всички разлики между нас аз и Джен имахме нещо вълшебно. Истинско. Специално. Прекарвахме заедно всяка свободна минута. Измъквахме се от града като се качвахме на покрива на някоя сграда, палех огън и просто мълчахме. Джен лежеше в ръцете ми и аз бях щастлив просто да я прегръщам. Не исках нищо друго. Не бях изпитвал нещо подобно.
Почти никога не се карахме, всъщност май никога не се бяхме карали. Не знаех дали е защото тя може да се рови в главата ми или просто защото бяхме в съвършен синхрон. Допълвахме се.
-Итъън! - Крясъка на майка ми ме извади от унеса и с отегчена физиономия се качих при нея.
-Какво?!
-Ще се престоря, че не съм видяла на какво прилича стаята ти. Кое момиче, ще доведеш на приема довечера?
-Не я познаваш, но ще я харесаш. Не се тревожи. - Всъщност не ми пукаше дали ще я хареса. Просто исках Джей-Джей да бъде с мен. Колкото и да беше нервна за това събитие се беше съгласила да ме придружи, дори я бях убедил да и купя рокля. Щеше да е зашеметяваща.

Събудих се в болницата на Гримсноун. В крайна сметка се бях оказал на мястото, от което Дженифър изпитваше див ужас. Първите ми дума бяха за нея, но лекаря побърза да ме помоли да не се вълнувам. След като не спрях да питам, накрая се принуди да ме обясни, че тя също е на острова и може да изпрати да я потърсят. Бях изпаднал в кома за четири дълги месеца. Четири месеца момичето ми е било само и дори не можех да си представя какво е преживяла. Всъщност бях изненадан, че не стои до леглото ми, но не надявах да са я убедили да си вземе почивка.
Все пак не помолих да я извикат. Исках сам да я намеря, а след няколко дни щях да мога да се махна от болницата. И да видя лицето и, когато я открия.

Лик: Alex Pettyfer
Години: 20
Дарба: Контрол над огъня

За героят:
Така, както виждате оставила съм доста празноти относно характера на героя, за да може човекът, който го вземе да го направи по-свой вкус.
Държа на отношенията с Дженифър.
В общи линии след като Итън се събужда от комата ще е шокиран да научи, че приятелката му, момичето, в което е лудо влюбен, има нова връзка. Ще има няколко сцени между тях и т.н. (ще давам подробности на ЛС). Въпреки всичко той си остава лудо влюбен в нея и продължава да се държи сякаш са заедно. Сякаш тя е принцеса.
Човека, който вземе героя ще трябва да се примири с доста писане с мен (включително в миналото). И евентуално едно рп между него, мен и Шон.

Неща, които не искам да се променят по героя:
Дарбата (пряко свързана е с историята)
Отношенията му с Джен

Последно уточнявам
Нямам нищо против героя да започне нова връзка, след време, евентуално той и Джей-Джей да останат адски близки приятели. Но дръжа да продължи да има чувства към нея.

Ликът ПОДЛЕЖИ на коментар. Нямам нищо против ако искате да го смените, но държа да е с някой горещ сладур и да не изглежда на 15. ;дд

Иии ако искате да го вземете можете да ми пишете ЛС. Ще се радвам да драснете няколко реда като примерен пост (наистина няколко реда, не е нужно да се престаравате). Измислете си някакъв момент от живота му и драснете нещо.

Иии да, последно това е. Ще се радвам, ако някой си хареса героя. Особено ако този човек е редовен, креативен ии отворен за странни идея.