Какво ще стане, ако някой ви каже, че тези истории в медиите за хората със специални способности не са фантастика, но факт? Не е възможно, нали? Никога не сте имали шанса да видите това с очите си. Има един много лесен отговор на този: LAKE GRIMSTONE. Уединен остров, дом на всички хора със специални способности, криейки ги от света, за да ги предпази от обидите на хората. Жителите на острова са безопасност, до сега. Опасността е на хоризонта.
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

Niko

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пон Юли 13, 2015 8:18 pm
Latest topics
» Cynthia Jackson
Пон Май 30, 2016 6:54 pm by Cynthia Jackson

» Другарче за ГИФ РП
Пон Май 30, 2016 3:39 pm by Elizabeth Laroche

» Другарче за РП
Пон Май 30, 2016 2:35 pm by Cynthia Jackson

» Ethan Wate / Alex Pettyfer / Pyrokinesis / 20 years old /Open
Пон Май 30, 2016 9:10 am by B.Dane

» Връщане на герой!
Пон Май 30, 2016 9:08 am by B.Dane

» Welcome to the freakshow. Please enjoy your stay|Vol 4
Пет Май 27, 2016 10:07 am by B.Dane

» Natalie Anderson / Manipulation / Zoey Deutch / Open
Сря Май 25, 2016 8:10 pm by Daniel Black

» Joanna Hughes|Enhancement|Adelaide Kane|Open
Сря Май 25, 2016 1:22 pm by Abigail Nelson

» Търся си нещо в повече.
Сря Май 25, 2016 12:01 am by Jennifer J. Crowe

vote for us
in BG TOP

BGtop

glinda white

Go down

glinda white

Писане by glinda on Вто Май 24, 2016 11:36 pm

Glinda White - 39 - Government /The Leader/ - Jaime Murray
О, беше толкова спокойна. И не само привидно, но и вътрешно. Стоеше на стола непринудено и гледаше момчето в очите. А то пък се опитваше да избегне погледа й. Разбира се, че лъжеше иначе защо щеше да се държи така, защо щеше да му бъде да се спъва на всяко изречение, ако не криеше нещо, ако премълчаваше.
Беше напълно готова да му се разкрещи. Не й пукаше къде е точно в този момент. Можеше просто да го хване за памучната му яка, за скъпата му риза, която самата тя му бе купила. Щеше да измете пода с него. Но не. Нали връзките бяха важни. Щеше да потърпи. Само няколко минути още, за да чуе истината.
- Знаеш ли … - започна, а след това се прокашля с цел да прочисти гърлото си, а след това пийна глътка от чашата с вода пред нея, за по – сигурно. - … добре изглеждаш. Наистина – каза и върна чашата на мястото й, като отново го прониза със спокойния си поглед.
А тези очи … ах, тези очи. Не можеха да се намерят такива очи. Не защото бяха неземно красиви и нещо в тях беше специално, изобщо. Проблемът беше самотата. Празнината. Нямаше нищо в нея. Абсолютно нищо. Понякога си мислеше, че не можеше да чувства, но пък винаги имаше едно едничко нещо, което винаги променяше мнението й по въпроса. Както днес. Този безотговорен младеж, с който я свързваше само една проклета връзка. Тази форма на разочарование пред нея … пълно при това. Той не заслужаваше това, което тя му даваше, но не беше и необмислено. Правеше всичко нарочно. Защо? Защото той можеше и все още може да заеме мястото й, но тя не би могла да му го даде … никой не би на такъв лигльо. Глинда не можеше да има деца и нямаше как да прехвърли парите си и изобщо всичко, което има на някой сигурен. И точно поради тази причина сестра й така умело бе успяла да обвърже Глинда с това глупаво момче, което все още не я познаваше, а и това бе целта. Изглеждаше му добра, мила, грижовна. Но не и днес. Днес не приличаше нито на една от думите упоменати преди малко. Сега отново не беше себе си. Беше различно въплъщение. Щеше да го изгони напълно от живота си. Щеше да го върне такъв, какъвто го виждаше сега. Лигльо, който дори не може да се защити. Не знае какво да каже. Момче, което отхвърляше и щеше да продължи да отхвърля опитите на хората около него да го научат на нещо. Беше неуважителен, невъзпитан, груб и егоистичен. Не можеше да дели. Това искаше Глинда. Да създаде един ужас, който не би могъл лесно да се превърне в красиво безобидно цветенце. Знаеше, че за сестра й това щеше да бъде бомба, потрес … 15 години, за да направи човек от него, а й го връща като три – годишен хлапак.
Глинда не съжаляваше. Рядко го правеше. А и сега нямаше как да даде парите си на този, имаше как и с какво да се оправдае. Щеше да понесе някоя обида, щеше да чуе, че така е по – добре, да не е майка. Тези обиди обаче … толкова изтъркани и очаквани, че на Глинда продължаваше да й е все едно. А и сега имаше много по – важна работа от това дете, което гледаше за малко. Дете, което нямаше да запълни … все пак … липсата й.
- Говорих с майка ти. Ще си вървиш – каза, а след това стана от масата и със същото това изражение напусна помещението. – Проследи го. Искам да съм убедена, че ще стигне до там – каза на един от мъжете от охраната, а след това продължи по дългия коридор … днес дори не беше започвала с работата, а трябваше да не губи време, но днес реши, че ще бъде добре да направи изключение, което щеше да си заслужава.
avatar
glinda

Брой мнения : 7
Join date : 28.04.2016

Върнете се в началото Go down

Re: glinda white

Писане by Abigail Nelson on Вто Май 24, 2016 11:41 pm

Добре дошла
avatar
Abigail Nelson
Designer

Брой мнения : 158
Join date : 10.07.2015

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите