Какво ще стане, ако някой ви каже, че тези истории в медиите за хората със специални способности не са фантастика, но факт? Не е възможно, нали? Никога не сте имали шанса да видите това с очите си. Има един много лесен отговор на този: LAKE GRIMSTONE. Уединен остров, дом на всички хора със специални способности, криейки ги от света, за да ги предпази от обидите на хората. Жителите на острова са безопасност, до сега. Опасността е на хоризонта.
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пон Юли 13, 2015 8:18 pm
Latest topics
» Cynthia Jackson
Пон Май 30, 2016 6:54 pm by Cynthia Jackson

» Другарче за ГИФ РП
Пон Май 30, 2016 3:39 pm by Elizabeth Laroche

» Другарче за РП
Пон Май 30, 2016 2:35 pm by Cynthia Jackson

» Ethan Wate / Alex Pettyfer / Pyrokinesis / 20 years old /Open
Пон Май 30, 2016 9:10 am by B.Dane

» Връщане на герой!
Пон Май 30, 2016 9:08 am by B.Dane

» Welcome to the freakshow. Please enjoy your stay|Vol 4
Пет Май 27, 2016 10:07 am by B.Dane

» Natalie Anderson / Manipulation / Zoey Deutch / Open
Сря Май 25, 2016 8:10 pm by Daniel Black

» Joanna Hughes|Enhancement|Adelaide Kane|Open
Сря Май 25, 2016 1:22 pm by Abigail Nelson

» Търся си нещо в повече.
Сря Май 25, 2016 12:01 am by Jennifer J. Crowe

vote for us
in BG TOP

BGtop

“О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Go down

“О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Sean Pride on Съб Авг 01, 2015 6:07 pm

Къщата:


Дневната:


Кухнята:


Спалнята на Шон:


Стаята за гости:


Банята:


Библиотеката:


Къщата беше доста голяма и се състоеше от още множество помещения, но тези бяха основните стаи, които Шон използваше.

-----------------------------------------------



avatar
Sean Pride
Enhancements

Брой мнения : 91
Join date : 30.07.2015
Age : 22
Местожителство : Narnia

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Elizabeth Laroche on Съб Авг 01, 2015 10:25 pm

Ако имаше нещо за Шон, в което бях сигурна, беше колко много обича игричките. Обожаваше преследването във всичките му форми и рядко успяваше да устои, когато му се отвореше възможност. За щастие, това беше едно от малкото неща, в които си приличахме.
Докато той ровеше за ключовете из джобовете си, аз обвих ръце около кръста му и се притиснах към него изотзад, придружавайки жеста с лека целувка на шията му.
- Заради добрите стари времена, хм?
Не беше точно въпрос и и двамата знаехме защо. В колкото и преструвки да се впускахме, в крайна сметка се озовавахме именно в тази ситуация.
Когато Шон най-сетне се справи с ключалката и ние се озовахме вътре, аз не се изненадах особено от познатата обстановка - всичко си беше същото от последното ми посещение. Намирах за донякъде ироничен факта, че Шон не си падаше особено по промяната, но в крайна сметка не на това трябваше да се концентрирам в момента. Обърнах се към него с едва забележима усмивка и хванах ръката му, за да го поведа нагоре по извитото стълбище, започващо от главния вход.

-----------------------------------------------

There's no such thing as getting out of hand
And when your fantasies become your legacy
Promise me a place in your house of memories
avatar
Elizabeth Laroche
Enhancements

Брой мнения : 81
Join date : 31.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Sean Pride on Съб Авг 01, 2015 11:07 pm

Пътят от парка до къщата ми ми се стори като километри. Така и не разбрах защо Лиз настоя да го извървим пеша като можехме за секунди да се озовем директно в спалнята ми, но подозирах, че е, за да ме дразни. Знаеше какво е отношението ми към бавното придвижване, когато всичко можеше да става за отрицателно време. Но все пак аз знаех какво е отношението ѝ към цигарения дим, но това не ме спря да пуша пред нея. Може би точно тези малки неща накрая бяха довели до неспособността ни да се изтърпим взаимно. Е, това и взаимните ни забежки, за които така и не сме говорили открито. В това отношение бях пълен егоист. Аз можех да бъда с други, но ми беше крайно неприятно когато в нейното легло имаше и други освен мен. Двойни стандарти? Да. И не ме беше срам да си го призная.
Най-накрая намерих ключовете, които използвах изключително рядко и почти винаги ги губех. Почти всеки месец ми се налагаше да си вадя нови, защото старите се озоваваха на най-невероятни места. И под най-невероятни места имах предвид точно това, което казвах. Веднъж ги бях изпуснал насред океана в един от жалките си опити да се измъкна от това място. Миналият месец ги намерих в една празна кутия от сладолед, стояща си необезпокоявана във фризера. Как? Нямам идея. Наистина. Вече подозирах, че да си губя ключовете е втората ми дарба. А и скоро щях да си изкарам абонаметна карта за ключаря.
Усетих как Лиз се притисна в мен и това накара кръвта в тялото ми да се раздвижи по начин, по който само тя можеше да предизвика. Усмихнах се и след секунда вече бяхме в апартамента. Усещах топлата ѝ кожа и можех да вдъхна аромата ѝ на жасмин. Облизах устни, обхождайки тялото ѝ още веднъж с поглед.
- Добрите стари времена? Сегашните ни отношения са много по-приятни от това, което имахме.- засмях се, срещайки погледа ѝ, след което с едно движение я бях взел на ръце и вдигнал във въздуха. Знаех, че мразеше да я телепортирам, но не само тя можеше да си играе. След по-малко от миг вече бяхме в спалнята ми и аз я притисках към тялото си, сливайки устни с нейните. Беше толкова неустоимо вкусна. Всеки път когато бяхме заедно беше по-добре от преди заради нарастналото сексуално напрежение помежду ни. А сега то бе осезаемо във въздуха.
Ръцете ми се плъзнаха надолу по гърба ѝ и скоро вече притисках бедрата ѝ към себе си, наслаждавайки се на стройното ѝ тяло.

-----------------------------------------------



avatar
Sean Pride
Enhancements

Брой мнения : 91
Join date : 30.07.2015
Age : 22
Местожителство : Narnia

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Elizabeth Laroche on Съб Авг 01, 2015 11:46 pm

Едва бях успяла да се засмея на коментара му когато усетих как ме вдигна в ръцете си. Опитах се да протестирам в момента, в който се досетих какво ще направи, но вече беше твърде късно.
Телепортацията беше изживяване, без което наистина можех да мина. Чувствах се все едно всяка частица в тялото ми се е отделила от останалите, само за да се събере отново на мястото, което Шон беше определил - и което, естествено, се оказа спалнята. Понякога беше ужасно предвидим и това трябваше да ме подразни, но не можех да се насиля да мисля за това точно в този момент.
Имаше случаи - е, добре, всъщност беше през повечето време - когато предпочитах просто да се отпусна и да се наслаждавам на предложеното ми удоволствие. Тази ситуация не беше един от тези случаи и аз се заех със задачата да се отърва от тениската му по възможно най-бързия начин.
Почти мърках от удоволствие докато прокарвах пръсти надолу по гърдите му. Харесваше ми да се впускам в подобни авантюри с всяко едно от сетивата си и сега направих именно това; готова да се отдам изцяло на усещанията.
- Ако имаше нещо в 'добрите стари времена', което очаквах с истинско нетърпение, - казах, макар и леко задъхана, - то беше именно това.


-----------------------------------------------

There's no such thing as getting out of hand
And when your fantasies become your legacy
Promise me a place in your house of memories
avatar
Elizabeth Laroche
Enhancements

Брой мнения : 81
Join date : 31.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Sean Pride on Нед Авг 02, 2015 12:07 am

Отново и отново я целувах, неспособен да се отделя от нея дори за миг. Наслаждавах се на всеки допир до кожата ѝ, тъй като тези моменти се случваха сравнително рядко.
- Тогава да не те карам да чакаш...- дъхът ми излизаше леко накъсан измежду целувките, докато ръцете ми шареха по тялото ѝ. Късата лимоненожълта рокля наистина ме улесняваше и ми предоставяше прекрасен достъп до тялото ѝ. Копчетата бяха отпред и се спускаха малко под стегнатия ѝ корем, което я правеше да изглежда още по-секси. Пръстите ми ловко се заеха с разкопчаването им и скоро вече и следа нямаше от облеклото, захвърлено някъде из стаята. Отдръпнах се леко назад, така че да мога да ѝ се насладя, но търпението ми стигаше дотам, че само успях да я зърна за миг преди отново да я притисна към себе си. Изрязаният дантелен сутиен оставяше малко на въображението, но това не беше първият път, когато я виждах гола и едва ли щеше да бъде последният, така че нямаше нужда да се стараем толкова. Устните ми се плъзнаха по врата ѝ, докато едната ми ръка се зарови в огнените къдрици. Започнах да я обсипвам с целувки докато не стигнах ключицата ѝ, а през това време тя вече се беше справила с колана на дънките ми.
- Остани с токчетата.- тихичко изръмжах в ухото ѝ, след което я бутнах на леглото.

-----------------------------------------------



avatar
Sean Pride
Enhancements

Брой мнения : 91
Join date : 30.07.2015
Age : 22
Местожителство : Narnia

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Elizabeth Laroche on Нед Авг 02, 2015 1:14 am

Този път се изсмях на глас, независимо колко се опитвах да се спра. Знаех за това конкретно негово... предпочитание от достатъчно дълго време, за да го очаквам всеки път, когато се окажехме заедно.
- Разбира се. - уверих го с широка усмивка и с едно плавно движение размених местата ни. Косата ми гъделичкаше врата му и аз се подпрях на леглото от двете страни на раменете му. - Някакви други поръчки или насоки?
Бързо се справих с дънките му - или поне с разкопчаването им - и след това седнах върху бедрата му, протягайки се назад, за да разкопчая сутиена си. Усещах погледа му върху себе си дори когато не срещах очите му и усмивката ми се разшири; малко неща ми доставяха толкова удоволствие, колкото това да накарам някой да изгуби контрол и смятах напълно да се възползвам от ситуацията, докато все още можех.
Отново се прилепих до тялото на Шон и прокарах устни по линията на челюстта му, а след това и надолу по шията му. През ума ми премина мисълта за силата, от която толкова често се възползвах. В света на сънищата, където астралната проекция ми позволяваше да бродя на воля, усещането за всичко беше засилено в хиляди и само за момент почувствах именно това. Допирът на ръцете му, където изгаряха кожата ми, накъсаното ни дишане... всичко това беше на ръба на това да е твърде много, и точно така ми харесваше.
- Е? - подканих го аз закачливо. - Нещо друго, което да искаш да предложиш?

-----------------------------------------------

There's no such thing as getting out of hand
And when your fantasies become your legacy
Promise me a place in your house of memories
avatar
Elizabeth Laroche
Enhancements

Брой мнения : 81
Join date : 31.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Sean Pride on Нед Авг 02, 2015 10:25 am

Наблюдавах я с неприкрит интерес докато сваляше сутиена си. Кожата ѝ беше толкова невъобразимо мека, а моето търпение и контрол вече почти бяха изчезнали. Засмях се на коментара ѝ с предложенията, след което отново впих устни в нейните.
- Е, сега като го предложи...- погледът ми стана още по-похотлив докато срещах очите ѝ. - Винаги можеш да облечеш котешко костюмче и да вземеш камшика, но доколкото си спомням, ти не беше окей с това.- засмях се отново на изражението ѝ. Ръцете ми се плъзнаха нагоре по тялото ѝ, притискайки я отново към мен. Нямаше да ѝ дам възможност за празни приказки когато можехме да сме заети с толкова по-приятни неща от говоренето. Накъсаното ѝ дишане само ме влудяваше още повече. С едно движение се завъртях така, че тя да е отдолу. Устните ми се спуснаха по врата ѝ, след което продължиха надолу, оставяйки мокра следа след себе си.
- Като за начало те искам гола и стенеща.- гласът ми звуече доста по-дрезгав от обичайното. Обожавах да гледам как лицето ѝ съвсем леко порозовява след подобна реплика от моя страна. В това отношение с нея си приличахме безумно много- и двамата бяхме достатъчно самовлюбени, че всяко “признание“, независимо от естеството си, да ни ласкае повече от всичко друго.
Спуснах се още по-надолу, сваляйки със зъби дантелените ѝ бикини. Усетих как тялото ѝ леко потрепери, срещайки погледа ѝ за секунда. С неприкрито нетърпение се настаних между бедрата ѝ, повдигайки таза ѝ леко нагоре.
- Какво има, скъпа? Изглеждаш ми нетърпелива.- усмихнах ѝ се и се наведох надолу, за да ѝ доставя истинско удоволствие.

-----------------------------------------------



avatar
Sean Pride
Enhancements

Брой мнения : 91
Join date : 30.07.2015
Age : 22
Местожителство : Narnia

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Elizabeth Laroche on Нед Авг 02, 2015 11:39 am

- Ни най-малко. - промълвих аз, но не бях убедена, че е успял да ме чуе - гласът ми беше станал треперлив и по-неконтролиран, отколкото би ми се искало да призная. Тръпки минаваха през тялото ми като електричество и аз усещах как цялата се напрягам в очакване на следващото му действие.
Не се случваше често да не поемам никакъв контрол над ситуацията, вкоято се намирах (каквато и да беше тя), но сега се изкушавах да направя точно това. Не ми беше до неговите театралности точно сега, но не изразих мнението си на глас - все пак бях свикнала с това му поведение.
Плъзнах една от ръцете си надолу и пръстите ми се заиграха с косата му. Имаше нещо в него, което ме караше да се връщам всеки път, независимо от последствията  и не се съмнявах какво е то. Рядко се намираше друг, който да ми влияе по този начин и аз знаех - а за съжаление, Шон също го знаеше - че Роджър така и не беше достигнал неговото ниво. Шон винаги успяваше да получи от мен реакции, които никой друг не постигаше.
Минути по-късно, аз размених местата ни отново.
- Мисля, че изпълних желанието ти. - измърках в ухото му. - И смея да твърдя, че се справих доста добре.

-----------------------------------------------

There's no such thing as getting out of hand
And when your fantasies become your legacy
Promise me a place in your house of memories
avatar
Elizabeth Laroche
Enhancements

Брой мнения : 81
Join date : 31.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Sean Pride on Нед Авг 02, 2015 12:12 pm

Моето желание? Как точно задоволяваше мен в тази ситуация освен с това, че обичах да я виждам безпомощна и уязвима. Преди да ѝ отговоря тя смени местата ни и нямаше как да не отбележа сам на себе си, че ако това легло беше една идея по-тясно, сега щяхме да сме на пода. А отношението на Лиз към синините беше като това на повечето момичета към паяците. Бях ставал свидетел и участник в достатъчно скандали, защото тя се е ударила някъде или заради оставената от мен смучка на врата ѝ. Така че сегашните наши занимания, колкото и да ми бяха приятни, не можеха да ме накарат да се отпусна изцяло, тъй като при някакъв евентуален “спомен“ за тази вечер щях да си докарам предостатъчно драма.
- О да, вече съседите знаят как звучиш по време на секс. Все пак живея през улицата и за една година веднъж не съм те чул да се разтапяш така докато беше с Роджи.- успях да накарам гласа си да не излезе чак толкова накъсан, но беше наистина трудно когато щом погледнех надолу, виждах само непокорните огнени кичури да се стелят по вътрешната част на краката ми. Коментарът ми имаше за цел само да я издразни, но отношенията ни вече бяха на такова ниво, че трудно правехме комплименти един на друг без зад казаното да стои нещо язвително.
Три минути по-късно търпението ми беше изчезнало напълно и аз я притеглих нагоре с недвусмисленото желание да я накарам да се разпадне на съставните си части от удоволствие. Хванах таза ѝ и след миг вече аз бях отгоре, подпирайки се на ръце от двете страни на главата ѝ. Плъзнах едната си ръка надолу по бедрото , след което с едно рязко движение накарах и двама ни рязко да си поемем дъх. Срещнах погледа ѝ  и се усмихнах самодоволно на червенината, обагрила страните ѝ. Зарових едната си ръка в косите на Лиз и почти моментално имах свободен достъп до врата ѝ, където езикът ми бавно милваше кожата ѝ.

-----------------------------------------------



avatar
Sean Pride
Enhancements

Брой мнения : 91
Join date : 30.07.2015
Age : 22
Местожителство : Narnia

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Elizabeth Laroche on Нед Авг 02, 2015 12:30 pm

Реших, че е крайно време да изоставя разговора. Наистина не си струваше да продължаваме да се дъвчем при положение че много повече ми харесваше, когато Шон използваше устните си за по-приятни занимания.
Като например в момента. Оставих един тих стон да се откъсне от устните ми и го придърпах още по-близо до себе си, отмятайки глава назад.
Имаше нещо недвусмислено отпускащо в секса. Напълно да престанеш да мислиш беше едно, но това? Това беше нещо съвсем друго. През останалото време умът ми беше зает с толкова много неща, че беше истинско облекчение просто да се оставя на настоящето и да му позволя да ме превземе напълно.
Дръпнах Шон от шията си с едно рязко движение, за да мога да го целуна и когато го направих, прокарах зъбите си по долната му устна. Щеше да ми достави неимоверно удоволствие да пусна малко кръв, но знаех, че тогава можеше да си отмъсти със същото, а дори в разгара на момента не можех да си позволя да забравя, че тялото ми принадлежеше по-скоро на камерите и фотографите, отколкото на мен.
Извих се в ръцете му достатъчно, за да обвия краката си около кръста му и да поема инициативата, забързвайки темпото.

-----------------------------------------------

There's no such thing as getting out of hand
And when your fantasies become your legacy
Promise me a place in your house of memories
avatar
Elizabeth Laroche
Enhancements

Брой мнения : 81
Join date : 31.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Sean Pride on Нед Авг 02, 2015 3:25 pm

Обожавах да я виждам такава. Изглеждаше толкова уязвима в момента. Боже, каква долна лъжа. Познавах я достатъчно добре, за да знам, че някъде там, много дълбоко, на нея всъщност изобщо не ѝ пукаше и никога не ѝ беше пукало. Дори и когато бяхме заедно ние всъщност....ами не бяхме. Нито аз се чувствах по някакъв начин отговорен пред нея, нито пък се бях посветил единствено на нейната “скромна особа“. Знаех, че същото е валидно и за нея. Това донякъде ни правеше перфектни един за друг, а връзката ни, ако можех изобщо да я нарека така, беше просто взаимно съжителство с редовен физически контакт. Всъщност това беше основното, което правехме заедно. Преживяванията в леглото бяха едно от малкото неща, за които не се карахме и по някакъв начин бяхме в унисон един с друг. Не можех да отрека, че наистина си я биваше. Но зад красивата обвивка нямаше чувства. Не че ги търсех- напротив, така беше доста по-удобно. Неангажиращ секс. Идеално. Нали? Какво повече можех да искам от едно момиче? Въпреки всичко усещането не беше това, за което всички говореха. Не ме разтърсваше до мозъка на костите ми. Беше просто...пусто. Физическо освобождаване, нищо повече. Сексът си го биваше, но си оставаше само това- повърхностно изживяване.
Откъснах се от мислите си, когато тя се изви сладострастно в ръцете ми, притискайки тялото си още повече към моето. Дъхът ми излезе рязко при това ѝ движение и пръстите ми стиснаха завивките. Забързах още повече темпото, докато устните ми шареха по врата ѝ. Беше толкова сладка. Едната ми ръка се плъзна надолу, стигайки до основата на бедрото ѝ. Стиснах го, макар да внимавах да не остане каквата и да е следа и продължих в същия ритъм. Усещането беше невероятно. Почти прозрачната ѝ кожа изглеждаше неопетнена и аз умирах да ѝ оставя смучка. Такава, която да се вижда и да не може да скрие, така че с дни да ѝ напомня за сегашното изживяване. Кръвта бушуваше във вените ми и скоро щях да достигна до края. Доколкото виждах, тя също беше близо. Засилих още повече темпото, заравяйки глава във врата ѝ, докато с другата отново почувствах огнените ѝ къдрици да се увиват около пръстите ми.

-----------------------------------------------



avatar
Sean Pride
Enhancements

Брой мнения : 91
Join date : 30.07.2015
Age : 22
Местожителство : Narnia

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Elizabeth Laroche on Нед Авг 02, 2015 4:56 pm

Само за няколко мига, очите на Шон ме наблюдаваха напълно безстрастно. Зачудих се какво точно би могло да се върти из главата му в момент като този, но една едва забележима промяна в ъгъла на движенията му ме накара да ахна и да затворя очи, докато хватката на ръцете ми върху раменете му инстинктивно се стегна.
Чувствах се сякаш цялото ми тяло гори; сякаш пламъците ме галеха от глава до пети там, където ръцете му ме докосваха. Атмосферата в стаята беше наситена с трепетно очакване и аз усетих как дишането ми съвсем се учести; въздуха напускаше устните ми на кратки пресекулки. Усетих как той също губи контрола си - и то бързо - и се отдръпнах леко от него, за да го погледна в очите. Прехапах долната си устна леко и го погледнах изпод миглите си.
- О, Шон. - прошепнах и гласа ми се пречупи на последната дума. Знаех колко много му харесваше това и не можех да отрека, че и аз му се наслаждавах. - Невероятен си, знаеш ли?
Когато той отново се наведе към шията ми, аз му го позволих и се извих леко назад, за да му дам свобода на действие. Знаех, че и на двамата не ни остава много и го притиснах отново към себе си с една ръка, като се постарах маникюрът ми да се впие поне малко в кожата на гръба му докато аз напълно изгубвах присъствие на ума.

-----------------------------------------------

There's no such thing as getting out of hand
And when your fantasies become your legacy
Promise me a place in your house of memories
avatar
Elizabeth Laroche
Enhancements

Брой мнения : 81
Join date : 31.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Sean Pride on Нед Авг 02, 2015 5:30 pm

Бях толкова близо до края, но не можех да го направя в нея. Усещането беше невероятно, сякаш огън се плъзгаше по кожата ми. Дъхът ми беше започнал да излиза все по-накъсано докато темпото нарастваше. Лиз също беше извън кожата си от удоволствие и дългоочакваният край щеше да настъпи съвсем скоро.
- Още...ли...ползваш...хапчета?- успях да вържа цяло изречение, макар това да ми костваше цялата налична воля. Устните ми отново и отново се впиваха в нейните, докато ръцете ми шареха по тялото ѝ. Желаех я. По всякакъв начин. С всяко едно сетиво. Тялото ми се притисна още повече към нейното като се отделих само за миг, за да може да ми отговори. Само още малко, съвсем малко и щях да изпитам блаженството. Стоновете ѝ огласяха цялата стая, а когато погледите ни се срещнеха всичко ставаше още по-интимно. В този момент я обожавах и всичко извън тази стая не съществуваше. Разбира се моментът щеше да си отиде веднага щом дишането ни се успокоеше, но сега тя бе единствената за мен.
- Ммм...Лиз...- гласът ми излизаше на пресекулки. Всичко бе на границата с това да е непоносимо.

-----------------------------------------------



avatar
Sean Pride
Enhancements

Брой мнения : 91
Join date : 30.07.2015
Age : 22
Местожителство : Narnia

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Elizabeth Laroche on Нед Авг 02, 2015 6:26 pm

Без значение колко прекрасен беше моментът, просто не можах да се спра и извъртях очи. За колко безотговорна ме мислеше? Нямах навика да се хвърлям в подобни ситуации с някого, без да съм преценила всяко възможно усложнение и той добре го знаеше.
- Естествено, че да. - уверих го с кратко кимване; не исках да разваля момента напълно със снизходителните си забележки. Усмихнах се и подозирах, че имам малко замечтан вид - при галеното име, което определено харесвах много повече от онова, което използваше, за да ме дразни и усетих как контролът над тялото ми се изплъзва напълно. Нямаше как да не оценя изражението му в точно този момент - начина, по който тъмната му коса падаше над блесналите му от екстаз очи - и от устните ми се откъсна още един стон. - Всичко е наред, Шон. - продължих аз. Когато си бил достатъчно дълго с някого, вече знаеш кои бутони точно да натиснеш и аз възнамерявах да направя именно това. - Можеш да правиш с мен каквото си поискаш.

-----------------------------------------------

There's no such thing as getting out of hand
And when your fantasies become your legacy
Promise me a place in your house of memories
avatar
Elizabeth Laroche
Enhancements

Брой мнения : 81
Join date : 31.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Sean Pride on Нед Авг 02, 2015 7:32 pm

Мимолетното напрежение, което успяваше да развали удоволствието ми, изчезна, когато разбрах, че няма опасност от нищо, ако просто се отпусна. Тя ме познаваше толкова добре, знаеше какво искам да чуя и щедро ми го предлагаше. Този вид контрол едновременно ме изкушаваше, но и ме караше да се чувствам като домашния ѝ любимец. Е, тази игра се играеше от двама. Аз също знаех какво ѝ харесва и как да ѝ го дам, така че засилих още повече темпото, променяйки леко и самите ни пози. В отговор тялото ѝ се изви като дъга и ме накара да се усмихна повече от самодоволно.
- Толкова си красива когато си възбудена.- дъхът ми опари врата ѝ докато го казвах, галейки не само кожата, но и самочувствието ѝ. - Не мога да ти устоя...- отново я целунах пламенно, приближавайки се опасно близо до желания край. След още няколко тласъка в стаята отекнаха два силни стона на екстаз в най-чиста форма. Устните ни се сляха, за да споделят последният момент на наслада и да засилят още повече взаимното удоволствие, докато ръката ми притисна тялото ѝ към моето още повече. Беше невероятно, както винаги.
Но с това приключваше всичко. След кулминационният момент аз се завъртях настрани, лягайки по гръб на леглото до нея. Погледът ми се фокусира в тавана и нещо напълно непознато се загложди в съзнанието ми. Уви, това не беше просто поредната нелепа мисъл като “Боже, искам цигара.“. Щях да съм благодарен ако беше това. Това “нещо“ си имаше лице, дълга, тъмнокестенява коса, невероятни крака и примамващи очи.
- По дяволите...- изправих се от леглото без да кажа и дума, тръгвайки към дънките, които спокойно си лежаха в средата на стаята. Наведох се и измъкнах цигарите от единия джоб, а след малко вече палех. Това момиче не означаваше нищо, защо изобщо беше в главата ми?! Всмуках дима, опитвайки се да прогоня мислите си и да се върна на случилото си току-що.
- Искаш ли пица? Или все така не консумираш почти нищо?- обърнах се към Лиз и без капка срам срещнах погледа ѝ.

-----------------------------------------------



avatar
Sean Pride
Enhancements

Брой мнения : 91
Join date : 30.07.2015
Age : 22
Местожителство : Narnia

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Elizabeth Laroche on Нед Авг 02, 2015 10:15 pm

Отвърнах му с крива усмивка. Едно от най-'очарователните' качества на Шон беше нестихващото му желание да прави хапливи коментари от най-различен характер по отношение на хранителните ми навици. Въпреки че никога не се бях съгласявала на предложенията му, той не спираше да опитва.
- Все още почти нищо, съжалявам. Но недей да се свениш да поръчаш една за себе си. - помислих още малко за тази перспектива и сбърчих нос. - Само че си облечи нещо първо, моля те. Наистина не е нужно да травмираш някого за остатъка от живота му. - За съжаление, нямаше да му е за първи път. Не разбирах навика на хората да пушат в подобни моменти, но за момента просто се радвах, че димът излиза през прозореца, а не отива в лицето ми. Раздразнението ми беше достатъчно да ми напомни защо предпочитах да съм на своя територия що се отнасяше до тези ми преживявания.
Без да казвам и дума, невъзмутимо се изправих от леглото и се заех да издирвам дрехите си. Опитах се да оформя отново разрошената си коса и погледнах към Шон докато закопчавах копчетата на роклята си. Наведох се отново към леглото и го целунах по бузата.
- До скоро виждане, съседе. - подметнах с безгрижна усмивка и, вдигайки чантата си от пода, където я бях захвърлила, поех обратно към вкъщи.

-----------------------------------------------

There's no such thing as getting out of hand
And when your fantasies become your legacy
Promise me a place in your house of memories
avatar
Elizabeth Laroche
Enhancements

Брой мнения : 81
Join date : 31.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: “О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите