Какво ще стане, ако някой ви каже, че тези истории в медиите за хората със специални способности не са фантастика, но факт? Не е възможно, нали? Никога не сте имали шанса да видите това с очите си. Има един много лесен отговор на този: LAKE GRIMSTONE. Уединен остров, дом на всички хора със специални способности, криейки ги от света, за да ги предпази от обидите на хората. Жителите на острова са безопасност, до сега. Опасността е на хоризонта.
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пон Юли 13, 2015 8:18 pm
Latest topics
» Cynthia Jackson
Пон Май 30, 2016 6:54 pm by Cynthia Jackson

» Другарче за ГИФ РП
Пон Май 30, 2016 3:39 pm by Elizabeth Laroche

» Другарче за РП
Пон Май 30, 2016 2:35 pm by Cynthia Jackson

» Ethan Wate / Alex Pettyfer / Pyrokinesis / 20 years old /Open
Пон Май 30, 2016 9:10 am by B.Dane

» Връщане на герой!
Пон Май 30, 2016 9:08 am by B.Dane

» Welcome to the freakshow. Please enjoy your stay|Vol 4
Пет Май 27, 2016 10:07 am by B.Dane

» Natalie Anderson / Manipulation / Zoey Deutch / Open
Сря Май 25, 2016 8:10 pm by Daniel Black

» Joanna Hughes|Enhancement|Adelaide Kane|Open
Сря Май 25, 2016 1:22 pm by Abigail Nelson

» Търся си нещо в повече.
Сря Май 25, 2016 12:01 am by Jennifer J. Crowe

vote for us
in BG TOP

BGtop

Deven's house

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Пет Юли 31, 2015 7:26 pm


-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Пет Юли 31, 2015 8:07 pm

Щом тези бяха дошли и други ще ги последват.Лиашев е само капка в морето.Кучият син не напразно е приел поръчката.Беше се оттеглил преди години,още докато бях в затвора.За да се върне в бранша са му предложили голямо парче от тортата,а това не се случва всеки ден.Много добре е знаел какъв риск поема с мен.Планът със сигурност не е бил обмислен от днес за утре,иначе още в затвора щяха да се пробват.Очаквали са да направя грешно някоя крачка или по скоро да намерят някоя моя слабост..замисляйки се поглеждам към Джейн.Лицето и наподобяваше истински ужас.Гледаше към труповете.Не знаех какво да и кажа,как да я утеша.Досега не ми се е налагало.Винаги съм действал сам,не е трябвало никого да пазя или да се грижа за друг освен за по малкият ми брат,който беше достатъчно голям тъпанар да се забърква  във всякакви простотии.Прибрах пистолета,а и полицията не закъсня.Площада беше като на погребение,в пълно мълчание.Единствено проклетия фонтан шумеше.
-Да,само секунда.Има още едно нещо,което трябва да направя.-Огледах се доближавайки се до трупа на Лиашев и прерових сакото му за телефона.Взех го и се върнах при Джейн хващайки я за ръката.Набрах последният звънял му номер.
-Свърши ли се?-По дяволите.Знаех много добре кой е той.И току що ми обяви война.
-Знаеш ли?Доста хора ме питаха дали съм се върнал.И аз нямах отговор.Но след всичко случило се..да..мисля,че се върнах и или придай онзи глупак или лично ще дойда и ще го изкормя като куче!-Изкрешях по телефона с цялата злоба и ярост която можех да извадя,след което затворих и хвърлих телефона на земята.
-Хайде да се качваме в колата.-Без да се оглеждам можех да усетя дали някой ни следи.След случката трябваше да съм нащрек.Това е като карането на колело,може да си позабравил,но с малко тренировки се връщаш на фронта.С Джейн се качихме в колата ми и потеглих с мръсна газ.Извадих цигарите си от почти подгизналите от кръв дънки и си запалих една.Колата имаше вграден телефон.Едно от удобствата на технологиите за които научих след като излязох.Звъннах на Ейдън.Всичко ми се обръщаше отвътре само при мисълта,че са го намерили.
-Ооо брат ми.Кво стаа?-Отсреща се чу както винаги лентяйския му поздрав.Надали някога щеше да порасне.
-Ликвидация на асортимента.-Сега вече замлъкна.Минаха няколко секунди преди да проговори.А аз карах през най-преките пътища,които познавах без да се съобразявам със светофари и ограничения в скоростта.Трябваше колкото се може по бързо да се махнем от там.
-Не говориш сериозно нали?Значи наистина си се върнал към занаята.Знаеш какво им струваше онези трупове които остави зад себе си преди години.Нямаше да ти го простят.-Ейдън мина на "сериозен режим".
-Да.Съвсем сериозно.Изчезни от града.Ще ти пратя Кайл за новата самоличност и документи.Знаеш процедурата.
-Какво?В никакъв случай!Няма да го направя!-Извика в слушалката.
-Ще го направиш Ейдън!Или сам ще дойда и ще те изхвърля от града.И ще ти натикам проклетия паспорт в устата за да млъкнеш и ме чуеш!-Не му останах длъжен.
-Добре,добре.Девън,знаеш,че не можеш цял живот да ме криеш.Няма да спрат докато не ме намерят.
-Тогава ще оставя още толкова трупове,колкото последният път.-Преглътнах и затворих.
Стигнахме пред къщата,като вкарах колата в гаража,слязохме,като взех телефона от седалката и влезнахме навътре.Цареше пълна тишина и само стенният часовник в кухнята се чуваше.Извадих пистолета и го сложих на плота,вземайки една от щипките за салати.Беше метална и малка,доста удобно направена за вадене на куршум.Седнах на един от столовете край бара събличайки сакото и ризата после скъсах малко от нея и затегнах плата около раната на крака.Не спираше да тече кръв и едва сега забелязах,че съм направил кървава следа зад мен.Навън времето беше на наша страна,щеше да отмие малко от уликите,а и имах познати в полицията,които щяха да заличат всичко.

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Пет Юли 31, 2015 11:48 pm

Джейн се оглеждаше наоколо, докато Девън разговаряше с бог знае кого по телефона на мъртвеца. Подскочи когато мъжа извика и се обърна към него. Да плачеш или да се смееш? Въпроса се въртеше в главата й, и повече клонеше към плаченето. Послушно се настани в непознатия автомобил. Защо изобщо го правеше? Така имаше огромна възможност да се забърка в още по-голяма каша, но нямаше начин да остане, след като знаеше че сигурно са разбрали, че е с него. Прокрадваше поглед по нараненият му крак. Не го ли болеше по дяволите? Ликвидация на асортимента. Тези думи сякаш се забиха в съзнанието й. Карането му далеч не отстъпваше на кризисната ситуация преди малко. За него нямаше светофари и ограничения. Тръгна да му казва нещо, но сметна за по-уместно да млъкне. Слушаше разговора на двамата мъже. Изобщо не разбираше за какво говорят, но и така май беше по-добре, имаше достатъчно информация за “смилане”.
Колата най-накрая намали скоростта, което я накара да си отдъхне тихичко.Озоваха се в гаража на къщата му,  а тя като послушно кученце го следеше неотлъчно. Доста добро местенце за бивш затворник! Влезе след него, като затвори вратата, но преди да го направи се огледа, за всеки случай. Щом го бяха намерили там, щяха да го намерят и тук. Заби погледа си в оръжието, което се намираше на плота. Колко безопасен изглеждаше, когато не се намираше в нечии ръце.
-Тази..-преди да довърши вече знаеше защо му е въпросната щипка. Прокара очи по тялото му, но бързо се разсея при вида на толкова кръв. Усети как дъхът й отново секна и започна да диша тежко, сякаш нещо стискаше дробовете й.
-Трябва ти медицинска помощ, Девън! Нима мислиш, че ще се справиш сам с това тук?-посочи раната му, като клекна за да я огледа. Това всъщност й бе грешката понеже усети как започна да и се гади при вида на толкова кръв. Не изглеждаше добре. Никак. Започна да се оглежда наоколо. Нямаше ли нещо като аптечка наоколо?
-Имаш ли нещо за промиване на рани?-Девън кимна с глава и тя се изправи отваряйки един шкаф. Извади пластмасовата кутия, като отново коленичи. Извади един бинт, като му го подхвърли.
-За устата, виковете ме влудяват.-взе шипката от ръцете му, като съсредоточи погледа си към раната. Слава на онези часове по прилагане на първа помощ. Понечи да доближи шипката, но колебливо отдръпна ръка. Не, не можеше да го направи. Факта, че е толкова слаба я изнервяше.
Куршумът се озова в ръката й. Панически хвърли щипката на земята, като вдигна поглед към него извинително. Започна да търси памук и изсипа върху него течност от едно шишенце.
-Задръж го за малко, а след това .. не знам какво да правя, така че се оставям на твоите напътствия.-чувстваше се толкова несигурна и имаше чувството, че ги наблюдават. Надяваше се да се размине само с трайна повреда на психиката.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Съб Авг 01, 2015 12:22 am

Песента която е пусната

-Да.Точно това мисля да правя с тази щипка.Ще извадя куршума.И това не е най-лошото  болезненото нещо,което съм правил.-Макар да се опитвах да притъпя смеха,който ме напираше отвътре само при начина по който гледаше раната,не успях да се сдържа.Очевидно не беше едно от най-приятните занимания,които е трябвало да прави.В началото го сравнявах като с вадене на зъб.Отвратително,но наложително.Отдавна се научих да притъпявам болката и не ми беше нужно особено количество алкохол с което да се справя.Джейн продължаваше да гледа с ужас раната,но се опитваше да ми помогне.
-Аптечката е в горният рафт над печката.-Посочих към шкафовете и се огледах за някоя бутилка алкохол.Под бара имаше скрито барче.Пресегнах се да го отворя изваждайки бутилка бърбън и отпивайки голяма глътка.
-Да имам нещо за притъпяване на болката.-Вдигнах бутилката към нея и отново отпих.Чудех се какво ли и се върти в главата?Никога не съм се замислял какво би си помислил един напълно неутрален човек отстрани.Едно беше сигурно,че изпитва ужас и най-вероятно страх от всичко станало.Някакъв ненормален непознат,оказващ се убиец я кара да става свидетел на 4 убийства и да застрашава живота и.Чудно.Аз на нейно място бих избягал с писъци,като малко дете.Е аз не убивах малки деца или инвалиди.Изпълнявах поръчки само от "високо",за което ми се плащаше добре.Все пак можех да си позволя тази къща с работата си.Повечето които са успели да оцелеят се пенсионират рано на някой затънтен остров и живеят в палати за милиони.Други умират млади още при първата си поръчка.Все още неузрели решили,че да държиш пистолет и да убиеш човек е като да си играеш с момчетата пред блока.Налагало ми се е с месеци да проучвам мишена.
Джейн за секунди извади коршума и падна на земята заедно с щипките на земята.Станах светкавично,пренебрегвайки течащата кръв,хващайки я за ръце и дигайки я.Дойде и в повече,но не иска да си го признае.Познавам много добре това чувство,но то не води до нищо добро.Накрая си пробива път и става по зле отколкото е било.Пречупва те изцяло.
-Хайде,хайде седни тук.Стига толкова геройства за един ден.Мога и сам да се оправя.Така или иначе не ме боли.-Усмихнах се леко и взех шишенцето изсипвайки го върху раната,а кръвта спря да тече.Махнах парчето плат изхвърляайки го в коша.Пуснах чешмата вземайки чиста кърпа,намокрих я и измих кръвта.Качих се на плота и надигнах отново бутилката.
-Една глътка?Май имаш нужда.-Подавайки и бутилката извадих поредната цигара и слязох от плота вземайки дистанционното от уредбата и пускайки музиката.Тишината не ми понасяше.Половината ми живот преминаваше с това да съм тих,хладнокръвен и когато  можех се отпусках,дори да е само за секунда.Музиката зазвуча тихо из стаята и се приближих към прозореца.Дъжда не спираше,а се усилваше.Всяка глътка въздух се отразяваше на запотеното стъкло.Взех телефона и го подадох на Джейн.Когато желаеш си свободна да си вървиш.Знам,че това което видя днес не е най-прекрасното изживяване и,че изглеждам като психопат.Запиши си номера на Мартин.Кажи му,че аз съм те пратила.Ще изтрие всички следи от моята поява и никой няма да те закача.Ако желаеш на сутринта да си отидеш на горният етаж има свободна стая.Можеш да останеш колкото пожелаеш.

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Съб Авг 01, 2015 12:53 am

Беше и дошло прекалено в повече, но се чудеше как бе успяла да се  овладее. Ако беше друго момиче, дали щеше да направи същото като нея? Стига толкова прехласване по великите й сили. Не го боли, стига. Засмя се иронично. Това определено не изглеждаше, като малко порязване с нож по време на готвене.
-Само една? Шегуваш ли се? Толкова ли малко заслужавам?-засмя се, като дръпна шишето от ръката му и отпи няколко огромни глътки. Последната я накара да се прокашля и очите й да се насълзят. Сякаш всичко в нея изгаряше, но имаше нужда от още дооооста алкохол, за да приеме случилото се. Музика. Колко приятно нещо за ушите й, предпочиташе я повече от изстрелите. Поради такива ситуации се научаваш да цениш малките неща. Отпи още една глътка и погледна Девън. Ама че жилав човек. Имаше огромна дупка в крата си, а се разхождаше наоколо все едно не е станало нищо. Чак сега забеляза ръцете си по които има чужда кръв и се изправи, като с няколко ситни крачки стигна до чешмата и се изми. Когато се обърна той и подаде един телефон и тя го погледна многозначително. Всъщност в момента и се въртеше една единствена идея, която бе гениална. Да си намери миша дупка и да се скрие там. Колко удобно и защитено само, а? А всички ненавиждаха малките същества, които бяха с много повече привилегии от хората. Можеше да се крият цял живот, нещото което и тя предпочиташе.
-Може ли известно време, за да възприема ситуацията?-изкриви главата си настрани и започна да пресмята какви бяха шансовете да се прибере без да я убият и да се озове при онези четиримата в парка. Нямаше намерението да му досажда цяла вечер или пък да му се натриса в стаята за гости. Въпреки станалото не се чувстваше с правото си да остава. Плъзна ръка по плота откривайки отново шишето. Защо просто не се напиеше? Това бе толкова лесен и примамлив план.  Не искаше да изглежда като върла алкохоличка, но той сигурно я разбираше напълно. Рядкост бяха дните, като този. Един път в живота, по-точно.
-Няма да ти досаждам, разбира се. Просто ми е нужно съвсем малко време, половин час може би, за да се осъзная. Или да се напия.. но май второто е по-възможно. За това ти предлагам да отдалечиш това изкушаващо и опияняващо нещо от мен. Или пък ако имаш още едно-поклати бутилката в ръката си.-Ще спечелим и двамата.-въздъхна. А си мислеше, че бе начало на едно спокойно и нормално приятелство. Жалко, че фактите говореха за едно откачено и странно приятелство. Подпря лакти на плота и го погледна.
-Сигурен ли си, че си добре? И че тук сме в безопасност. Извинявай, но параноята ще ме преследва близката седмица.-отново стрелна шишето с поглед, но предпочете да не прекалява. Нямаше намерението да се напива до припадък.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Съб Авг 01, 2015 1:24 am

-Имаш цялото време на света.-Разперих ръце и се усмихнах.Идеята не е лоша.-Отворих барчето и извадих още една бутилка,отваряйки уискито и хвърляйки капачката настрани,която се плъзна по плота.
-Тук е скришното ми място.Направих го преди години заради брат ми.Голяма досада е понякога.Той е този с който говорех по телефона,явно си се досетила.-Поклатих глава и свих устни.Облегнах се на кухненския шкаф срещу нея и отпуснах лакти върху студената плоча.
-Да сигурен съм.Не ми е за първи път.Получавал съм и по големи рани.Преди време един тъпанар стреля по мен с къртечница.Явно доста го бях ядосал,когато убих охраната му.Копелето успя да ме оцели на 3 места.Едва оцелях.Явно Господ искаше да ме остави да се мъча на този шибан свят.-Отпих голяма глътка от бутилката и после още една.
-Въпреки,че ако решиш да останеш,не те гоня,отдавна не съм имал приятна компания,доста отдавна.В затвора не беше нито спокойно нито приятно.Горе в стаята има кърпи в шкафа до гардероба.Ако искаш имам няколко анцуга,ако желаеш да смениш окървавените дрехи.-Сочейки с бутилката пуловера и.
-Бих ти предложил и пистолет,но надали ще се съгласиш.
-И не се страхувай.Тук няма кой да ни пипне.Не съм сигурен само в мен,но срещу нас живее още един снайперист.Той е повече нащрек и от мен.-Засмях се,защото не изричах тези думи често.
-Знаеш ли,до ден днешен и мен не ме пуска.Колкото и да я отблъскваш винаги си седи там.Миниатюрна и чакаща те да се пречупиш.Най-голямата грешка в моята работа е да се поддадеш на чувствата и паниката.Тогава става преебана работата.Направих го веднъж и си платих със седем години в затвора.-Тонът ми стана сериозен и дрезгав вперил поглед в шишето,като че ли спомените от онази нощ минаваха върху етикета.Издадох взук все едно си прочиствах гърлото,защото онази нощ ми придава тази паника вътре в мен.Моята черна ръка,както се изказваше един приятел.
-Но като се замисля аз си казвам всичко,като пойна птичка,а не знам нищо за теб.-Побутнах нейната бутилка с моята и и се усмихнах.Боже стига си се усмихвал като идиот,стегни се Девън.
-Каква е твоята история малка госпожичке "Аз съм смела,ама не толкова"?Сигурен съм,че и ти криеш своите тайни.Въпреки,че по професионално мнение нямаш много познати,защото досега никой не те потърси и да се паникьосва.Дойде в къщата ми доброволно..От къде знаеш,че не няма да убия и теб и да се отърва от трупа ти,като от онези на площада,Джейн?-Пристъпвах бавно,а музиката само придаваше драматичен нюх на обстановката.Естествено се ебавах с нея,но се надявах да не се паникьоса и да си помисли,че съм сериозен.
-Откъде си сигурна,че съм добър човек?Може само да се представям за доброто момче,а всъщност да съм някой ненормалник.Провери ли дали можеш да излезнеш от тук без да трябва да ме убиваш?Което бих искал да го видя.-В края не се сдържах и започнах да се смея отново.Как успяваше това непознато момиче да ме кара да се чувствам толкова различно?Какво толкова специално имаше?

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Съб Авг 01, 2015 2:18 am

Къртечница? Какво за бога не беше наред на днешните хора? Как изобщо можеха да правят това? Нямаше и да получи отговор на въпроса. Всеки имаше различен живот от нейния. Тя се задоволяваше и само с четенето на книги. И бе сигурна, че затвора не е пет звезден хотел. Изобщо не можеше да приеме факта, че е оцелял там толкова дълго време. Горещ душ и нови чисти дрехи. Колко малко му трябваше на човек да е щастлив!
-Бих казала, че достатъчно ми взима страха докато го гледам.-отклони погледа си към оръжието, което се намираше в близост. Страхотен квартал. Снайперисти. Какъв по-добър съсед от този? Усети леко напрягане в гласа му, когато споменаваше за пречупването и затвора. Каква всъщност бе историята му? Имаше брат, поне това бе успяла да научи. И също така, че Девън го защитаваше повече от собствения си живот.
-Аз така си действам на хората, май го държа на тъпанарската усмивка, която не свалям. Или май е от очите ми, действат хипнотизиращо.-ухили се насреща му, като взе бутилката в ръката си и я чукна с неговата. Е, отиде доброто поведение и езикът зад зъбите. Май усещаше леко замайване, което не бе толкова лошо. Вече приемаше нещата по-нормално.
-Хеей! Не съм малка!-скастри го, като смехът й отново отекна наоколо. Не беше смела, но незнайно защо днес се изяви като такава. Тайни? Нямаше. Само няколко, но не бяха нищо трогващо, колкото неговата история.
-Познати? Хм, имат къде-къде по-интересни занимания от това да се безпокоят за мен. Нали знаеш, някои те търсят само когато им е необходима услуга. И предпочетох да дойда тук, понеже не ми се рискуваше и аз да бъда сред онези тела.-отпи от шишето. Не знаеше, че няма да я убие. Което бе толкова вълнуващо! Погледа й се изостри и започна да следи действията му. Ненормалник. Мда, можеше да е такъв, това че спаси задника й не значеше нищо. Смехът му я удари през лицето. Базици, явно бе време да се базика с нея. Изгледа го остро, но побърза да се засмее. До преди десет минути и се плачеше, а сега отново се хилеше на всичко. Имаше нещо много по-сбъркано у нея.
-Добра съм в тактиките, повярвай ми. Мисля, че ще успея да се измъкна ако се опиташ да ме убиеш. Онова одеве бе изневиделица, което попречи на това тук.-посочи с един пръст към главата си.-да мисли трезво. И да се върнем на въпроса с тайните. Какво искаш да знаеш за мен? Освен, че съм приключенска особа, както се видя. Ума ми е прекалено бърз, ако това ти е достатъчно като информация. Ти си доста по-интересна личност от мен, няма да успея да те засенча.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Съб Авг 01, 2015 2:45 am

-Не ти и трябава да ме засенчваш.Повярвай ми.-Преглътнах и седнах върху плота.Отпих  огромна глътка от уискито,което и беше странното,помагаше ми да мисля по трезво.
-Видя доста ужасяващи сцени от всекидневието ми.Имаш правото да знаеш малко от историята ми.Но ще играем така.Аз казвам нещо за мен и ти казваш нещо за себе си.-Посочих с бутилката първо мен а после нея.Закрачих из стаята и преизчислявах нещата ,които не са чак толкова ужасяващи,но за мое съжаление аз не бях най-тактичния човек на тази земя.
-Искаш ли да знаеш защо влезнах в затвора за седем години?-Тя кимна с глава,изражението ми стана сериозно,докато не се спрях пред вратата на кухнята по която се стичаше проливен дъжд и светкаше като на Нова година,което огряваше стаята.Дръпнах си от цигарата и издишах тежко дима.
-По онова време не живеех с майка ми и брат ми.Бях инат и се бях изнесъл при приятел.А и вече работех като наемен убиец,въпреки,че все още в началото.Майка ми се запозна с един тип на име Рос.Беше пълна утрепка.Противен дебел пияница,но по лошото беше от хората за които ми се плаща куп пари да убия.-Отпих от бутилката опитвайки се да остана хладнокръвен,леко притискайки с пръсти бутилката следейки капките дъжд.
-Хич не го харесвах.Всеки път когато отивах да видя Ейдън се спречквахме с него,а майка ми заставаше на негова страна.-Вяла горчива усмивка се появи на лицето ми за секунди и изчзна,като светкавиците в небето.
-Колкото и пъти да ходех Ейдън все го нямаше.Всеки път майка имаше оправдание защо го нямало.И аз и вярвах.Грешката ми беше в това,че винаги предупреждавах кога идвах.Така и успяваха да ме измамят.-Стиснах по силно бутилката и затворих очи.
-Докато една вечер не се появих изненадващо.Не бях казал на никой.И какво да заваря.Онова копеленце удряше Ейдън в момента в който се приближих Ейдън падна по стълбите.Втурнах се към него,а тялото на собствения ми брат беше цялото в синини и кръв.Причерня ми пред очите.Като черна магия,която те обладава и те заслепява от ярост.Онзи побягна за пистолета си,който криеше в библиотеката на горния етаж,но аз го настигнах и забих главата му в мраморния парапет,падна на земята,беше все още жив.-Казах го със съжаление.Да беше умрял още тогава.
-Надигна се,но аз продължих блъсках го из коридора,удрях го с всичка сила.Ейдън винаги е бил добрият брат.Никога не искаше да има кавги.Явно е станал и е извикал майка да дойде да ни разтърве.Дори тогава не сложи себе си пред другите.Тъпака обаче не спираше да се изправя,докато не го хвърлих по стълбите с всичка сила.Претърколи се през всяко едно стъпало докато не се просна на земята.Тогава извадих пистолета си.-Спрях на последните си думи и издишах,но не от съжаление а от  спокойствие,че онези ги няма вече.
-Тогава той се надигна за последен път.Вкарах му 5 куршума в тялото.Майка се разкрещя,не я интересуваше,че собственото и дете е ранено,че тя го е причинила,а защитаваше онзи.Изправи се и започна да крещи колко ужасно съм постъпил и колко добър човек е бил.Слизах по стълбите,а мрака пред очите ми не изчезваше.Насочих пистолета си срещу нея.Но тя не спираше да крещи:
"Той е добър човек,как можа да го направиш!Брат ти е виновен!Той си го заслужаваше!"
-При тези и думи...дръпнах спусъка и я застрелях.После отидох в съда и се предадох.Признах се за виновен.

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Съб Авг 01, 2015 3:20 am

Ето, че бе склонен да проговори. Абсолютно беше “за” играта, която щяха да играят. Джейн игнорираше времето навън, което бе любимото й. Обожаваше дъжда, студа. Всъщност харесваше всеки сезон, което караше събеседниците й да възкликват, че е луда. До сега не намираше нищо странно в историята му. Човек, който бе предпочел да се изнесе и да живее сам. Рос.  Приятеля на майка му е бил нечия поръчка? Тук вече започваше да го гледа задълбочено, както и да го слуша.И когато се стигна до същинската част, тялото й се скова. Оприличаваше историята. При нея бе почти същото. Нямаше и на представа как тя би реагирала на негово място, може би също щеше да убие негодника. Джейн започна да си представя картинката пред очите си, което я накара леко да потръпне. И край. Нима наистина бе убил майка си? Това я накара да изгледа Девън леко тъжно. Нямаше си и на представа колко трудно му е било.
-Аз.. съжалявам за Ейдън и майка ти, но си постъпил правилно.-повдигна рамене. Тя би направила същото, жалко че бе страхливка. Ето каква  бе причината той да се превърне в убиец. Разбираше го, наистина. Отново отпи от течността, като се опита да премисли как да формулира своята история.
-Ъм, предполагам е мой ред за изповед?-погледна го колебливо. Историята й приличаше по няколко неща на неговата. Кофти баща.
-Баща ми е задник. Нали ти споменах, че ума ми е бърз? Може би съм най-умният човек, който може да съществува. Това е дарбата ми.-и спря. Не знаеше какво повече да каже и как да го направи. За миг отклони погледа си по блузата й, която бе в кръв. Сега предпочиташе да гледа нея, отколкото да се сеща за миналото.
-Когато баща ми, ми задаваше въпрос отговарях толкова интелигентно, че го влудявах буквално. В началото се радваха, че винаги съм първа навсякъде, до периода в който на старчето му писна от мен. Гневът му към мен се изливаше върху майка ми. Удряше я вместо да удари мен.-и край. Нямаше какво повече да каже. Отново посегна към шишето. То бе най-добрият й приятел в този момент. Рискуваше да се окаже до такава степен под влиянието на алкохола. Нямаше да направи някоя глупост от сорта да му се нахвърли, просто можеше или да се разплаче или да се смее в захлас. Надяваше се да е второто.
-Май и двамата сме прецакани.-вдигна рамене, като се загледа през прозореца. Светкавиците навън за пръв път не я стряскаха, по-скоро преценяваше кога ще се появят и изчезнат. Невероятно бе как може да намериш някого като теб, с почти еднаква история. Само дето Девън не бе страхливец, а бе предпочел да поправи нещата сам. Защо се бе предал всъщност? Едва ли биха го обвинили за това. Но той бе предпочел да си признае, което не го правеше лош, напротив. Правеше го загрижен брат и твърде достоен човек. Досущ като в книгите, които обичаше да чете.
-Само дето не си страхливец, като мен. Виж депресирам се от цялата тази мъка. Защо просто не се напием? Ставам голяма веселяга.-вметна, като отново върна погледа си в реалността и остави светкавиците и капките дъжд отвън да си правят компания, без тя да ги гледа втренчено.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Съб Авг 01, 2015 3:48 am

-Аз не съжалявам за нея,нито за онзи.Ако можех да се върна във времето и да ми се предложи шанса да го направя пак бих ги убил.Може би изглеждам като истинско чудовище.Убил собствената си майка.Но в онзи момент мислех само как да защитя брат си,че не съм бил там.Ако бях това никога нямаше да се случи.Тогава набързо навързах нещата защо не го виждах.Той беше още малък и вярваше в доброто у хората,но не и аз.Виждах най-ужасните им страни и осъзнавах на какви хора съм го оставил.-Отдръпнах се от прозореца и се облегнах на рамката на вратата на кухнята и изслушах историята на Джейн.По принцип сам разбирах тайните на хората.Не беше нужно да ги питам.Имах си начини да ги откривам.Този път обаче не.Впрегнах цялото си тяло и съзнание за да я изслушам.
 Историяти и беше досущ като моята.Ужасен баща,пияница,проклетник.Само,че тя не се бе изправила срещу него.Всеки се справя по свой си начин с нещата.Пристъпих няколко крачки напред и изгасих почти изгорялата цигара притискайки я в мифката.Взех пистолета и го сложих в шкафчето при алкохола.
-Ако ти потрябва,случайно,знаеш къде е.Надявам се да не ме убиеш в съня ми.-Засмях се и вдигнах поклащайки бутилката във въздуха.
-А това ще ми трябва поне още..нека да видим..-Погледнах часовника на стената и върнах погледа си към Джейн.
-Поне още половин час.-Тръгвайки към вратата на кухнята се обърнах към Джейн.
-Нямаш си и на идея колко много сме прецакани,малката.-Изричайки думите се вгледах в нея.Толкова време,че чак на мен ми стана неудобно.
-Май е време за малко почивка.Аз съм на години вече и трябва да почивам.И утре е ден.Ще се изкъпя и мисля да поспя.Ако дори и най-дребният шум те притесни,не се плаши да ме събудиш.Аз съм в стаята в дъното на коридора.-Посочих зад мен и вдигнах устни.
-Е,лека нощ.Не ми пречи музиката,тъй,че се чувствай свободна да правиш каквото пожелаеш.Но и утре бих изслушал тайните ти.Ще има с какво да те изнудвам.-Засмях се и излезнах от стаята.
Леко се клатушках из коридора.Явно деня ми дойде в повече.Надали щях да успея да си легна.Качих се на горния етаж,влезнах в стаята си оставих бутилката на пода.С нея щях да се разправям по късно.Съблякох окървавените дрехи на земята и влезнах в банята.Студеният душ ми се отрази приказно добре.Измих всичката кръв,която се стече бавно по канала.Раната не ме болеше чак толкова вече.След като се изкъпах облякох само едни дънки взех си обратно бутилката и осъзнах,че съм седял доста дълго в банята.Музиката вече не се чуваше,явно си беше легнала.Отворих вратата и наистина не се чуваше и звук.Слезнах на долният етаж,дъжда почти беше спрял.Беше преминал в леко ръмене,но продължаваше да гърми.На верандата имаше стара люлка останала от предишния собственик,но незнайно защо не я махнах.Така и не стигнах до нея.Проснах се на нея,а хладнината ми се отрази блестящо.Вятъра ме караше да мисля трезво,но продължавах да отпивам от бутилката.Не мислех за нищо,просто наблюдавах,но мислите ми ме излъгаха и успяха да проникнат в главата ми.
-Едно е да рискувам моя живот.Но живота на друг?Не трябваше да я забърквам.-Говорех си като лудите...сам.
-Девън,какво направи?Много добре знаеш,че дори не трябваше да я водиш тук...

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Съб Авг 01, 2015 2:17 pm

Засмя се когато той й поясни къде е пистолета. Не би била способна да го докосне,  камоли да го убие. Остана сама в кухнята. Как изобщо Девън се примиряваше с това да остави една непозната наоколо? Въпреки, че Джейн бе безобидна и дори не бе способна да убие муха. Оглеждаше обстановката наоколо и тананикаше песента, която се чуваше бегло. Май трябваше да си отиде. Не и бе удобно да остава в дома на човек с когото се бе запознала преди три часа. Маниери. Странна птица си бе, нима предпочиташе да върви половин час сама? Не го желаеше особено много, а и облеклото й не позволяваше да се шляе наоколо, все едно няма нищо. Стига толкова алкохол за днес! Потърси капачката и затвори шишето. Съзнанието й малко се бе замъглило и не искаше да прекалява.  Потърси дистанционното и изключи музиката. И сега какво? Просто щеше да отиде и да си легне? Изгаси лампите след себе си и с ситни крачици започна да се качва по стълбите. Опита се да си спомни в коя стая да отиде, като се надяваше да не се обърка и да влезе при него. С колебание натисна дръжката  на вратата и с радост установи, че това бе указаната стая. Запъти се към леглото, като седна на него и започна да размишлява. Дали да не го събуди и да му каже, че трябва да си тръгва или просто да си тръгне? Запъти се към банята, като свали блузата си и я пъхна под студената струя вода. Е поне кръвта се махаше. Не мислеше, че е необходимо да взима негови дрехи назаем. Свали и панталонките си, които също изпра.  След това свали останалите си дрехи, като се вмъкна под хладния душ. Истинска наслада. Сутринта трябваше да се прибере. Да си мълчи за случилото се и да не се издава по никакъв начин, че е била там. Дали наоколо имаше сешоар? Но защо за бога му бе нужен сешоар, след като живееше сам? Излезе от банята, като се зачуди какво да облече. Блузата й бе достатъчно мокра, че да я накара да се чувства некомфортно в нея. Отвори един шкаф от който взе чиста тениска и я навлече върху себе си. Бе достатъчно дълга, за да я използва за рокля.  Трябваше да се прибере. Погледна през прозореца, като установи че времето се е укротило и съвсем леко ромоли. Излезе от стаята като изпадна в дилема дали да му каже или да си отиде. Можеше  да остави бележка с номера си в кухнята? Да, добра идея. Запъти се надолу, като потърси лист и химикалка. Написа името си и номера. Запъти се към входната врата и установи, че  Девън се намираше на верандата. Смути се за миг и се почувства виновна, че се измъква като крадец.
-Проверих в стаята ти, но видях че те няма.-излъга. Кога за последно го бе правила?
-Мисля, че трябва да се прибера.Оставих ти номера си в кухнята на плота, в случай, че ти трябва половинка за нова доза екшън.-отправи се към стълбите и вече се бе озовала на тротоара. Спря за миг, можеше да остане още малко?Обърна се към него и се засмя.
-Мисля, че още малко компания няма да ти навреди? Но ще те разбера ако искаш да останеш насаме с мислите си.-от далечината идваше кола, но не и обърна внимание. А май трябваше? Чу се изстрел. Панически се огледа наоколо, като усети лека болка долу в корема.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Съб Авг 01, 2015 3:02 pm

Затворих очите си само за миги и се унесох в поредния кошмар.Бях в съдебната зала.Нямаше много хора,съдията,заседателите адвокатите и брат ми.Беше настъпил решаващият ден.Цялото дело не се проточи много.Още при пристигането на полицаите си признах и ме отведоха.Седях на мястото си и само слушах.Няколко познати се изказаха за ужасното отношение на онзи с майка ми.Чували викове от къщата,трясъци и постоянни скандали.При някои от признанията имах чувството,че ще счупя бюрото пред мен.Как съм могъл да пропусна това?Ако не се бях изнесъл само...Дойде ред и на брат ми.Той беше последен.Разказа за всичко ужасно,което му се бе случило.Побоищата,заключването в стаята,как са го крили от мен.Колко зъл и ужасен е бил Рос.За миг извърнах погледа си към прозореца.Навън грееше слънце,а небето бе ясно.В този момент бях на сто процента убеден,че не съжалявам за това,което направих.Върнах погледа си към съдията и процеса продължи.Имаше кратка почивка и не след дълго имаха решение.Всички станахме и извръщайки поглед погледнах към брат ми,който за първи път в живота си отрони сълза.Това беше моето решение и щях да го изпълня докрай.Това беше единственото убийство в живота ми за което съм си признал официално,че съм го извършил.
-Девън Таргериен.Съдът ви обяви за виновен.Получавате присъда от 10 години с право на обжалване.-Тропна с отвратителното си чукче и полицаите ме закопчаха.Ейдън започна да вика.
-Не,Девън,не е виновен.Аз го направих.Аз ги убих.Не го отвеждайте.-Викаше към съдята,докато излизаше.
-Ейдън ще се оправя.За добро поведение ще изляза след 6-7 години.Искам да се грижиш за себе си.Не искам да те наказвам и от затвора.-За малко се засмя и на излизане погледите ни се срещтнаха,като си кимнахме един на друг.
-Хъъх.-Събудих се внезапно и подскочих,като изпуснах бутилката на верандата и алкохола се разля из целия под.Облегнах се рязко на люлката и се опитах да успокоя ритъма на сърцето си.Дъжда не се спираше,а беше около 3 сутринта.От главата ми не излизаше мисълта,че ще погнат и Джейн.Мартин може да я защити,но само ако аз не съм наблизо.Имам прекалено много врагове,който искат последният ми дъх.Поръчките които изпълних преди да вляза в затвора ми спечелиха славата,някъде добра,другаде не чак толкова.Повечето ги е страх да не станат следващата ми мишена.А и имаше защо да се страхуват.Чух тропане от къщата.Явно е будна,но останах навън.Не исках да я притеснявам повече.Достатъчно неприятности и донесох вчера.Внезапно вратата се отвори и се появи Джейн облечена в една дълга моя тениска.Можех да призная,че гледката е приятна,но си замълчах.Опитвайки се да се съсредоточа върху това,което казва.
-Сънят не ми се отдава.А и е трудно да заспиш,когато си свикнал да потрепваш на всеки малък шум,особено,когато съседката ти има проклет говорещ папагал,който си проси куршума в пет сутринта.
Думите и звучаха логично,за Бога и аз бих избягал с триста.Не я обвинявах,но нещо вътре в мен трепна.Тръгнах да я спирам,да не си тръгва...поне до сутринта..но се спрях.Тя беше права.С мойта работа явно ще си остана самотен.Нещо за което досега не съм се замислял.
-Ако искаш вземи ключовете от колата.Не си струва да ми мокриш тениската на този дъжд.-Засмях се вяло.Джейн взе ключовете и тръгна към колата.Гледах я как си тръгва,а не направих нищо.Хайде Девън измисли нещо.Не си чак толкова тъп.Сетих се,че не беше взела телефона.
-Чакай Джейн.Забрави телефона.-Извиках след нея и тръгнах да влизам в къщата точно,когато чух изскърцащите гуми на нечия кола идваща от завоя.Джейн се обърна към мен и проговори точно думите,които исках но в тази секунда когато се обръщах един от хората в колата насочи пистолет и простреля Джейн.
-Не!Джейн!-Извиках втурвайки се за секунди до нея.Свлече се на земята и я взех в ръце.Дъжда капеше върху нас и размазваше кръвта по тениската.
-Джейн.Не губи съзнание.Само не затваряй очи.Джейн?-Виках,но очите и се затвориха.За втори път изпаднах в паника,но бързо се съвзех.Грабнах я на ръце върнах се в къщата,грабнах ключовете и се втурнах към колата в гаража.Поставих я да легна на задната седалка,като я завих с едно одеяло.
Колата ми изхвърча през завоя точно като онази от която излезнаха онези.Откарах я в близката болница и паркирах пред входа.Няколко лекари и санитари бяха в почивка и пушеха отвън.
-Трябва ми помощ.Има простреляна жена.-Те захвърлиха цигарите,санитарите взеха носилка,а лекарите я прегледаха слагайки я на носилката.Навлязохме навътре в болницата и потеглихме из коридорите със светкавична бързина.
-Алергична ли е към някакво лекарство или упойка.
-Не знам.Казва се Джейн.Ще се оправи ли?Много ли е зле?Не видях коршума да е излезнал.-При последните ми думи лекарите и санитарите ме изгледаха странно,но не им обърнах никакво внимание,само да можеха да и помогнат.
-Веднага ще я оперираме и чак тогава ще можем да ви кажем състоянието и.
 Тръгнаха да влизат в операционната и няколко сестри ме спряха на вратата.
-Господине не може да влизате.Трябва да изчакате тук.
-Не,трябва да съм до нея.Как така не мога да влизам?-Не мислех трезво,но дойде охраната и се наложи да седна.Минаха часове откакто бяха вътре.
Когато операцията приключи позволиха да я видя в интензивното.Влязох в стаята,а тя беше още в безсъзнание.Седнах на един от столовете до нея,хващайки ръката и.Минаха се още няколко часа и явно съм заспал върху ръката и.

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Съб Авг 01, 2015 7:52 pm

Телефона й, бе го забравила. Обърна се към Девън който тръгна към нея. Само това успя да асимилира и да мисли. Усети как бе попаднала с световъртеж, от който нямаше начин за измъкване. Усети и ръцете му, но не и какво и говореше. Затвори очи, сякаш да се предпази от капките дъжд.. но просто чувстваше клепачите си толкова тежки и не можа да се справи с тях.
Сънуваше ли? Съзнанието й сякаш се бе отделило от тялото. Не чувстваше нищо, все едно се рееше в облаците.
“-Джейн!-това да неби да бе гласът на баща й? Той  не бе на острова, защо го чуваше и виждаше?
-Да?-една фигура мина покрай нея и се спря покорно пред креслото, където се намираше слабият и висок мъж. Направи няколко крачки напред, като погледна момичето. Това бе тя! Какво се случваше тук? Нямаше и ни най-малка представа.
-Къде е майка ти?-мъжът я разсея и тя отново се фокусира към разговора им.
-Отиде да нахрани кучето, казах й че е болно и ще умре. Но тя не ми вярва.”
Някой сякаш я издърпа от там, а Джейн се противеше. Искаше да разбере какво ще се случи, но картинката пред нея се счупи на хиляди малки парченца. Отвори очи. Не се намираше у тях или у Девън. Къде беше?Опита се да надигне глава, но тя бе толкова тежка. Извъртя поглед към апаратурата, която издаваше влудяващи звуци и проследи с поглед накъде водеха системите. В ръката й. Изпита ужас, мразеше игли. Защо бе тук? Последното, което си спомни.. стоеше пред дома на Девън и го питаше дали има против да остане още малко. Само това си спомняше. Размърда пръстите на лявата си ръка, като извърна поглед и към нея, за да огледа пораженията. С изненада установи, че Девън бе заспал до нея на един стол. Измъкна ръката си от неговата, като внимаваше да не го събуди. Главата й бучеше и изпитваше такова затруднение да се движи. С какво я бяха надрусали? Отви се, като с отвращение установи, че е в една от онези травмиращи нощници, бели с сини точици. Започна да вдига нощницата нагоре, за да установи какво се бе случило. Това сякаш изпиваше енергията й, никога не си бе представяла, че ще е толкова трудно да вдигне такъв фин плат.
-Боже..-тросна глава на възглавницата. Вече всичко й се изясняваше. Тя бе тръгнала да си ходи, в далечината идваше кола и някой стреля от нея, улучвайки я в корема.Усети, че Девън се размърда. Беше го събудила.Опита се да се вдигне малко нагоре, което и костваше няколко охкания.
-Хей..-отново се усмихна глупаво, за да му докаже че обезболяващите влияеха добре.
-Чувства се все едно кола е минала през мен.. Извинявай,че те събудих. Ще ми помогнеш ли с това тук? Чувствам се като робот и не знам с какво са ме упоили, но действа.-извърна поглед към нощницата и одеалото. Нямаше и на идея как ще продължи разговорът им. Вероятно той се чувстваше бесен и виновен. По погледа му си личеше.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Съб Авг 01, 2015 8:27 pm

Събудих се,а Джейн също.Подскочих от сотали и извиках сестрата,като внимателно я огледах изках да се уверя,че е добре.Не посмях дори да я докосна все едно бе изработена от стъкло и ако я пипнех щеше да се счупи.
-Добре ли си?Как се чувстваш?Трябват ли ти още обезболяващи.-Усетих се,че сестрата още не е дошла въпреки,че я извиках не отдавна.
-Къде е сестрата по дяволите?-Тогава тя влетя в стаята и се извини за закъснялата реакция.Обясни,че операцията е минала успешно.Трябва да си почива и ще и изпишат лекарства.Нямало е засегнати органи и още щом се почувства добре ще може да си върви.
-Все едно кола те е ударила?Я стига и мен ме простреляха,но не отидох в болница,малката.-Пошегувах се,но това ми мина от шеговит на сериозен само за няколко части от секундата.
-Това е добър знак,повярвай ми.Тъй като куршума не беше излязъл ще те боли около седмица,но ще се оправиш.Трябва предимно да лежиш за да не разшиеш шевовете.-Вратата се отвори и влезе полицай,познат полицай.
-Девън..Госпожице Джейн.-Кимна към нас държащ в ръцет си папка.
-Виждам,че пак си се върнал към занаята.-Пристъпи към нас подавайки ми папката.
-Доста хора ми го казаха откакто се върнах от "мъртвите".-Засмях се и взех папката в ръце разтваряйки я.
-Марк как е Тейлър?-Това беше жена му,беше стар познат от времето,когато тренирах бокс в кварталната зала.Дори когато станах наемен убиец и очевидно приятелството ни стана невъзможно той го пренебрегна и дори ми помагаше.Знаеше,че мишените ми са само и единствено хора с лоша репутация и си замълчаваше или ме прикриваше.
-Добре е,намини през уикенда за по едно,като в доброто старо време.Относно,това което държиш в ръцете си е пълна информация на хората причинили това на приятелката ти.Но едно име ще ти направи впечатление.Началника на тези хора е стар познат на Рос.-Отклоних поглед настрани а челюстта ми се стегна стискайки папката между пръстите си.
-И,Девън,нали знаеш?Никога не съм бил тук и не сме разговаряли.-Каза на излизане и затвори вратата зад себе си.Оставих папката на масата до леглото.Щях да се разправям по късно с това.
Направих няколко кръчки из стаята и се спрях пред прозореца.Не знаех какво да кажа на Джейн.Аз бях виновен да стои в това положение.Сигурно ме ненавиждаше.
-Джейн наистина съжалявам.Нямаш си и на представа колко.-Обръщайки се към нея,а гласът ме беше почти с най-ниският тон,който можех да извадя.
-Не трябваше дори да те взимам с мен в къщата.Трябваше да те отпратя още при фонтана.-Приближих се и едва тогава усетих колко ме беше грижа за нея.Въпреки,че и пуснаха коршум заради мен тя пак запази самообладание.Беше по дебелокожа отколкото се виждаше.
-Знам,че след всичко и това няма да ти прозвучи добре,но..Ако желаеш ще те закарам до вас и никога повече няма да ме видиш.Но аз ти предлагам да останеш вкъщи.Знам,че не е най-безопастното място на света,но съм убеден,че ще те предпазя.От както се видяхме среща разруши цялата ми система.Забелязвах снайперист от километри,да не говорим някой да иска да ме застреля.-Сядайки на стола опрях лакти на колената и следях реакцията и.Изкривяване на професията.
-Обещавам ти,че ще те предпазя от всеки  който посмее дори да те докосне с пръст.-Хващайки ръката и с двете си ръце и вглеждайки се в хипнотизиращите и и разсейващи очи.Боже заради нея щяха да ме убият.

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Съб Авг 01, 2015 11:54 pm

Лекарства? Явно тази една седмица щеше са е мноого забавна. Спомняше си когато беше малка и падна охлузвайки се цялата, с една счупена ръка. Тогава също й бяха предписали лекарства, които не й влияеха особено добре.
-Хееей! Нима смееш да се оплакваш от лекарските ми умения?-отново се усмихна и намести глава върху възглавницата. Мразеше болници, а миризмата на лекарства я караха да й се повдига. Да лежи? Имаше ли начин да стои прикована за леглото без да шета нанякъде? На вратата се размина сестрата и един полицай. Супер. Сега щеше да има велик разпит. Беше в готовност да го изгони с оправданието, че иска да почива, но явно не бе дошъл с намерението да ги разпъва на кръстосан разпит. Подаде една папка на Девън, а тя както винаги мигаше неразбрала ситуацията. Слушаше разговора им с интерес. Някак си “изгаряше” от желание да разбере кой я бе пратил тук. Просто облегна главата си и се загледа в тавана. Чу вратата да се затваря, явно ченгето се беше изпарило от стаята. Не ги бе слушала когато започна частта за разясняването какво има в папката. Девън изглеждаше повече от притеснен. Той не бе виновен. Кой нормален човек си тръгваше в три през нощта? Сама се хвърли в лапите на врага. Ако го бе послушала и сгушила в леглото нямаше да е тук.
-Стига, Девън. Не си ти този, който натисна спусъка, нали? Не си виновен за нищо. Аз сама пожелах да си тръгна толкова късно.-не искаше да го обвинява за случилото се. Той я измъкна и приюти в дома си, за да може да се почувства сигурно, без да мисли че всеки момент на вратата й ще се появят няколко мъжаги с пистолети.
-Виж, защо не помислиш дали е добре за теб? Не мисля, че като ме наглеждаш ще ти помогна особено много, но ако си търсиш временна съквартирантка съм насреща.- отново му се усмихна, за да го успокои. Девън бе рискувал твърде много, когато я покани в дома си, рискуваше собствения си живот. Трябваше ли през цялото време да се прави на силна? Дори се учудваше на себе си, която винаги се панираше, а сега лежеше в болницата, при факта че може би е нечия мишена заради новото запознанство не я притесняваше.
-Каша след каша.. Какво има в папката?-погледна го въпросително. Девън се учуди на въпроса й, предполагаше се, че ги е слушала, но тя броеше малките жълти петънца по тавана. Трябваше да изпрати няколко смс-а, че е жива и е добре.. ако изобщо някой се интересуваше от нея.
-Боже всичко това ме влудява, мразя болниците!- с едно движение разкара грубото одеало и то се озова на земята. Параноята започваше да я обзема. Най-накрая се бе появила, чудеше се кога ще се случи. Колко съжаляваше, че няма и дрехи с които да смени клоунската нощница. Искаше час по-скоро да се разкара от тук.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Нед Авг 02, 2015 12:19 am

-Лекарските ти умения?Май доста силно си се ударила по главата при падането,защото нямаш такива.-Започнах да се смея,не само на момента,но и на цялата ситуация.Човек не знаеше дали да се смее или да плаче при нашите обстоятелства.И двамата не ни слушаше особено главата.
-Знам,но не трябваше да те оставям да излизаш.Трябваше да те вкарам с шут вътре,въпреки,че щеше да ми опищиш главата.-Сочех с пръст към нея като към малко непослушно дете,което е паднало от колелото си и сега рони сълзи.
-А това дали е добре за мен отдавна съм го преценил.За мен не трябва да се тревожиш.Ти преживя подобно нещо в рамките на два дена и попадна в болница,а аз го практикувам цял живот.Винаги има риск да ме застрелят в главата на улицата докато си изхвърлям боклука или докато си взимам кафе или просто се разхождам.Свикнал съм с опасността и мога да се пазя.
-Временна съквартирантка?Звучи добре,но при едно условие.Ще те науча да стреляш.Съгласна?Поне така ще съм малко по сигурен в това да затварям очи нощем.-Седнах на стола до нея и се облегнах.Джейн явно не беше чак толкова замаяна от лекарствата и слушаше разговора ми с Марк.Взех папката от шкафа и започнах да я разлиствам.Сбръчках вежди при споменаването на някои имена.
-Рос беше мафиот.Занимаваше се с едни руснаци,които не ме харесваха особено.От години се опитваха да ми съкратят живота или да прекратя дейността,но аз оставях само трупове след себе си.По онова време те бяха главатарите.Нямаше никой над тях.Докато не се появих аз.Трябваше ми огромна услуга и задачата ми беше да сменя управлението.Така и направих.Обаче идваха и други кандидати за постовете.Предлагаха ми куп пари да сваля новите от трона им,но аз отказвах.Така или иначе с това си подписах  смъртната присъда.Е това са същите хора,които се опитват от 2 дни да ни убият.-Станах от стола и продължавах да прелиствам папката.
-Само,че са сгрешили човека.Не ми пречи да им откъсна главите затова,че нападнаха теб.Тези също са руснаци.Момчетата които са били в колата.Мокра поръчка поръчана от...-Разлиствах бързо страниците докато намеря точната информация.
-Разбира се.Адриан.Знам какво точно да правя с него.-Усмихнах се с една самодоволна усмивка знаеки,че ще спечеля войната преди да съм я започнал.
От друга страна Джейн беше готова да си ходи изтърсвайки одеялото на земята ставайки.
-Хей,хей къде си мислиш,че отиваш?Трябва да лежиш и да почиваш Джейн.Лягай на леглото.-Тонът ми стана сериозен,но тя дори не помръдваше.Познавах един такъв инат..Видях,че не мога да я  разубедя и се предадох.
-Добре.Стой тук аз ще говоря с доктора и ще видя къде са ти скрили дрехите.-Разперих ръце пред нея.
-Ама,че си инат момиче.-Поклатих глава и се усмихнах излизайки от стаята.Говорих набързо с доктора,който я изписа.Каза,че тениската е изхвърлена,защото е била цялата в кръв.Опъти ме до близкия магазин и взех първата тениска и дънки,които видях качвайки се после в стаята.
-Тениската ти,е цялата в кръв и изхвърлена.Взех първото което видях подавайки и плика.-Стоях и чаках,но тя само седеше и ме гледаше.
-Аа,сигурно искаш да изляза за да се преоблечеш.Ще те чакам отвън и ще тръгваме към нас.Доктора те изписа.-Посочих вратата зад себе си и се засмях.Излезнах навън и седнах в чакалнята.

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Нед Авг 02, 2015 12:48 am

Направи се, че не е чула критикуването относно уменията й.Да стреля? Та тя едвам държеше нож в ръката си, докато реже зеленчуци. Добре, той спечели. Неговият баща беше по-голям задник от нейния. Слушаше го внимателно, а на лицето й се бе появила глупава гримаса. О, бе убедена че знае какво да прави с него.
-Добре, склонна съм да те послушам..-засмя се насреща му. Нямаше намерение да мърда от леглото, понеже не бе сигурна дали може да го направи.
-Аз всъщност..-беше късно за пояснения понеже Девън се измъкна от стаята. Нямаше дрехи. Бе облякла негова тениска, която нямаше намерение да облича. Минаха се около пет минути и тя повдигна глава оглеждайки къде беше изчезнал. Супер, ако я бе оставил тук да се гърчи като червей нямаше да му го прости. Сложи ръцете си на гърдите, като взе да се потупва с пръсти. Не разбираше как хората можеха да оцелеят седмица в такова потискащо място. Мислите й бяха разсеяни, когато Девън се завърна в стаята. Слава богу, не я бе оставил.
-Аз се опитах да ти кажа, че всъщност нямам дрехи.-изгледа го остро и взе плика с дрехите. Боже това си бе мъж мечта. Бе и купил дрехи. Нови, чисти дрехи. Отклони поглед от плика и започна да го гледа. Нямаше да се преоблича пред него, въпреки че бе видял достатъчно от тялото й. Тя кимна в знак на съгласие, когато той се досети и се засмя. Как щяха изобщо да живеят заедно? Та те бяха такава взривоопасна комбинация. Внимателно стъпи с един крак на пода, а след това и с другият. Господи това нещо болеше. Никога повече не искаше да се повтаря това да бъде стреляно по нея. Извади тениската, като внимателно я облече. Боже как щеше да се справи с тези дънки? Започна да ги оглежда, въпреки че нямаше кой знае какъв избор и трябваше да ги обуе. Няколко охкания и ругатни и успя да се вмъкне в тях. Взе телефона си в ръка, а с другата натика нощницата в коша. Предпочиташе да носи облекло, като затворниците отколкото това. Натисна дръжката на вратата и се озова в фоайето, което бе пълно с потиснати хора. Някой подсмърчаха, а други просто се рееха в нищото. Девън се изправи и започна да ходи напред.
-Хей!-възкликна, като разпери ръце, а той се обърна и я изгледа странно.
-Изглеждаш твърде бърз, за човек който бе прострелян в крака.  А, аз не мога да тичам напред, тъй като това тук-вдигна блузата си-Боли. Адски много. И нека пропуснем частта с това какво мрънкало съм.-свъси вежди и направи няколко крачки напред, за да застане до него.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Нед Авг 02, 2015 1:10 am

Тръгнах по коридора,но забравих една важна част...Джейн.Извика след мен и когато се обърнах беше разперила ръце и стъпваше бавно към мен.
-Ооо сега и на мъченица ще се правиш.Знаеш ли държиш се като малко дете.Това е само дупка от куршум.-Отново се ебавах с нея.Беше адски забавно да говоря с някой толкова свободно.И поддигнах блузата и.
-Тогава и ще те третираме,като дете.-Вдигнах я на ръце,а недоволните викове бяха нейните.Няколко санитари ни пресрещтнаха и се засмяха,както и някой от пациентите.
-Пазете си,тук имаме ранено дете.-Извиках асансьора и се качихме в него,като най-накрая се съгласих да я пусна и натискайки копчето за първия етаж.Настъпи кратка неловка тишина.
-Ти яла ли си от случката с фонтана?-Изведнъж изскочи това в съзнанието ми и я погледнах.Кимането и значеше не.
-Е то и как,като постоянно стрелят по теб.Нищо чудно да ми станеш конкуренция някой ден.-Побутвайки я по рамото.
Слязохме на първия етаж и се отправихме към колата.Качихме се и потеглихме към нас.Отворих прозорците и пуснах случаен диск за да разведрява обстановката.
-Правя страшни палачинки.И недей да бъркаш с това,че като съм самотен мъж си готвя само бъркани яйца и поръчвам китайско.След последното ми посещение с брат ми в един китайски и гледката как има десет сантиметра черно по печките се отказах.-Говорех почти на висок глас заради музиката.Вятъра ми се отрази доста добре.Обстановката в болницата беше ужасна.Навсякъде миришеше на кръв и лекарства.
-Имаш ли някакви роднини в града?Сигурно се тревожат за теб.-Обърнах се за секунда към нея,но повече вниманието ми беше заето с това да следя обстановката покрай нас.Трябваше да се стегна за да не се повтори случката от вчера.Не карах бързо,този път нямаше за какво и дишах спокойно.Джейн говореше през повечето време по пътя и разговаряхме почти до гаража.На влизане в къщата осъзнах,че дори не е почистено от кръвта.
-Мамка му.Чистенето на засъхнала кръв ми е любимо.Ще изчистя,а ти ако желаеш остави  нещата си горе.-Хвърлих папката на плота и отидох до банята вземайки препарата и един парцал започвайки да чистя.Стана бързо и се захванах със закуската.Май и аз не бях ял от доста време и глада в мен се събуди.
Извадих яйцата,брашното и млякото от хладилника,направих сместа набързо слагайки тигана с олио на печката и докато загряваше мазнината приготвих кафе и  сипах сок.Поднесох всичко на масата и включих телевизора намиращ се на стената срещу масата.Когато мазнината се загря сложих първата партида палачинки.
-Джейн с какво ядеш палачинките?-Извиках,но не чух отговора и просто извадих и сладко и солено.Палачинките станаха доста бързо и аз се качих до горе набързо за да се преоблека осъзнавайки,че все още съм само по дънки.Срещтнахме се с Джейн в коридора на горния етаж.
-Ако си готова закуската и кафето са готови долу.Аз се преобличам и идвам.-Тръгнах към стаята като набързо облякох тениска и дънки и слязох в кухнята.

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Нед Авг 02, 2015 1:37 am

Плесна го през ръката, когато надигна блузата и по-нагоре. Не можеше да игнорира погледите, които се бяха вперили в тях.
-А, не! Не съм дете..-изгледа го кръвнишки, а той на свой ред я вдигна в въздуха. Атракция на болницата! Вече всички погледи бяха вперени в тях, като някои се смееха, а други се усмихваха глуповато.
-Ще те убия, пусни ме.-гледаше го строго, но смехът надделяваше. Когато се качиха в асансьора най-накрая се съгласи да я пусне и тя стъпи на краката си.
-Ще те убия!-посочи с пръст, но отново се засмя. Винаги с усмивка налице, такава я помнеха всички. Дали е яла? Не, нямаше време понеже гледаше да си спаси задника.
-Предпочитам да съм в сянката ти, тези неща меко казано не са за мен.- озоваха се на първия етаж и се отправиха към колата.Джейн се настани на мястото до него и потеглиха.Музика. Определено щеше да запомни, че настроението му се подобрява когато чуе музика. Трябваше да напрегне слуха си, за да го чуе. Палачинки. Само при думата изпитваше зверски апетит.
-Не, нямам. А и така като гледам никого не се е сетил да ме потърси.-погледна телефона си и го прибра отново в джоба на дънките. Говореше някакви небивалици, явно поради факта, че я бяха надрусали. Радваше се, че музиката е силна и почти не се чуваше. Оглеждаше се наоколо, също като него. От време на време си припяваше песента, която звучеше и се хилеше.
Не усети кога се бяха озовали пред дома му. С недоволство осъзна, че кръвта й бе наоколо. Тук да не би да е имало клане? Кимна, в знак за съгласие на предложението му и започна да се изкачва нагоре. Дори се задъхваше, чувстваше се стара и безпомощна. Изохка няколко пъти и поседна на леглото. Ума не и побираше как след всичко той се държеше толкова хладнокръвно? Възхищаваше му се. Отново се изправи с надежда, че пътят до долу ще е по-лесен. Срещнаха се в коридора,  а погледа й се закова по тялото му. Когато осъзна, че го гледа прекалено дълго време отмести погледа си и побърза да му отговори.
-Ъм..-преглътна тихо.-Закуска и кафе.. това оправя деня ми.-засмя се и започна да слиза надолу. Дали щеше да свикне с ходенето наоколо без тениска? Настани се на масата, като придърпа чашата кафе и отпи голяма глътка от него. Девън се появи, като се настани срещу нея.
-Какъв е плана ти? За руснаците..-побърза да поясни и го погледна. Вече беше с тениска, което я успокои и накара да се отсрами. Протегна ръка към една палачинка, слагайки я в чинията пред себе си.Машинално взе и шоколада, като я намаза и пъхна в устата си. Храна, най-накрая. Определено щеше да признае готварските му умения.
-Справяш се доста добре с готвенето, само дето се притеснявам, че може да си тръгна от тук с по-голям размер дрехи.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Нед Авг 02, 2015 2:06 am

-Ще ги убия.-Отговорът ми беше с равен и спокоен глас все едно не е нищо особено,а за мен беше такова.Сложих шоколад върху палачинките и започнах да ям като отпивах от кафето.Дойде ми доста добре на нервната система.Можех и седмици да не спя,но без кафе умирах.То ме поддържаше жив.
-Лесна работа са.Сгрешиха,че се забъркаха с мен.А тази работа трябваше да я свърша преди години.-Звука от телевизора спря за секунда и от някакъв тъп латински сериал минаха на новините.Говореха за случката вчера при фонтаните и как нямало заподозрян.Заслушах се внимателно продължавайки най-спокойно да ям от палачинките.Лека усмивка се появи на лицето ми,а след това отново минаха на сериала след като приключи емисията.
-Не се притеснявай ще се погрижа.Нищо работа.Преди време не ставах от леглото за по малко от 10 милиона.Риска е голям но заплащането е заслужено.Въпреки,че могат да те убият всеки момент и тези пари няма да ти трябват.-В мислите ми се въртяха няколко теории.Мислех си,че аз съм потайния,но тя също е потайна.Знам съвсем малко за нея.Няма познати никой не и е звънял на пожар да я търси.Нищо не ми пречеше с едно обаждане да получа същата папка като тази за руснаците и да разбера какво кафе обича,къде излиза,приятели,семейство,евентуални врагове,любим цвят,но не това бе начина.Исках да я опозная,тя да се отвори пред мен а не да я карам като на разпит.
-Ако искаш може да те разведа из къщата след като се нахраним.Може и да постреляме малко,ако не те е хванало шубето.-Засмях се и я замерих с една боровинка от купата пред мен.
 Продължихме разговора на масата и след приключването събрахме чиниите в мивката и тръгнахме из къщата започвайки от хола.
-Тук госпожице Джейн е холът.Прекрасно обзаведен в Бог знае какъв нюанс на черното и бялото с голям телевизор и диван на който може да отпивате от чашата с вино късно вечер след тежкия работен ден.-Не се сдържах и започнах да се смея на почти всяка изречена дума разперил ръка към стаята зад мен.Точно,като гид на скъпарски курорт се изживявах.Качихме се по стълбите за към втория етаж тръгвайки по коридора.Обяснявайки за всяка стая по която минавахме.
-Тази тук е с баня,всъщност почти всички стаи си имат баня без предпоследната от дясно.-Минахме на следващата врата.
-Това е по скоро стая за игра.Вътре има билярд,тенис на маса и дартц.-Така минахме през всички стаи включително и моята.-Това е моята стая.От тук се излиза за към външната тераса,а и има стълби за към двора.
-Хайде да се върнем на първия етаж.-Слезнахме по стълбите и я заведох в стаята,която бях превърнал в стрелбище.Имаше си всичко,слушалки,мишени,пистолети на всяко едно отделение.Ние застанахме на първото и докато зареждах пистолетите проговорих.
-Знаеш ли?Ти си първата жена на която показвам тази стая.Не всяка би се въодошевила нито от работата ми нито от това.Очуден съм,че имаш желание.Въпреки,че и да нямаш наистина искам да те науча за да съм спокоен.-Приключих с оръжията и и дадох един от пистолетите и слушалки.Аз не си сложих защото съм свикнал с шума.За това и слушам толкова силно музика.С времето започвах да губя малко от слуха.
-Сега насочи се към мишената.-Застанах зад нея и я обгърнах,като хванах ръцете и и ги насочих към мишената.
-Винаги се цели малко по надолу от целта която искаш да уцелиш.Всяко оръжие има откат и ще стреля малко по нагоре от начина по който си се нацелила.-Говорех спокойно и бавно.Опитах се да не забелязвам неловката близост която се беше появила след асансьора и коридора,но да си призная тя не ме напускаше,като муха която жужи непрестанно около теб.Странното беше,че ми харесваше.

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Нед Авг 02, 2015 2:24 pm

10 бона? С удоволствие и тя би станала наемница. Просто игнорира новините и се наслаждаваше на закуската и кафето. Разходка из къщата? Би било много добре. Да пострелят? Тук вече изпитваше колебание, огромно колебание. Помогна му с събирането на нещата по масата. Чувстваше се толкова сита, че и се прииска и да си легне, но една ли щеше да се случи поради ефекта на кафето.
-И госпожа  Фордс върши работа.-изтърси от невиделица, като се усмихваше.
-Нима си помисли, че съм госпожа? Шегувам се.-побърза да поясни, преди неловката вълна да ги е обзела. Отстрани изглеждаха толкова глупаво. Девън разказваше безсмислици, а тя се хилеше зад него като откачалка. Обикаляха из стаите, а той обясняваше в такъв захлас, сякаш се намираха в музей.
Когато отново с върнаха на първия етаж се озоваха в стая, която бе превърната в стрелбище. Колко удобно. Оглеждаше наоколо, като с всяка секунда се колебаеше.
-Чувствам се поласкана, наистина!-възкликна и се засмя. Тя също много рядко се въодушевяваше от нещо, а в тази ситуация и всичко случило се се чудеше как така не е избягала. Наблюдаваше го как сменя пълнителя и накрая той подаде едни слушалки и пистолет към нея.
-Май размислих..-обаче нямаше избор. Девън пусна в ръката й пистолета. Кой би предположил, че ще и е нужно да стреля? Предпочиташе кроткия живот. Неловка ситуация.Отново. Чувстваше се толкова конфузно, но се стараеше да не го показва. Да се цели по-надолу от целта? Тя дори не бе сигурна, как  ще я уцели.
-Ако това тук се обърне и ме удари ще те застреля, нищо че не знам как.-засмя се на глупостта, която изръси. Нямаше нищо смислено в нея. А това тук.. действаха ли математически методи? Можеше да изчисли каква е вероятността да уцели мишената или просто да си създаде сметки и да стреля. Да ама в момента беше твърде късно за това. Усети как Девън слага пръста й на спусъка и я подканва да го натисне. Сви пръста си и изпищя, вероятно бе проглушила ушите на Девън. Дори нямаше логично обяснение защо писна, като куршума дори не уцели мишената. Свали слушалките си, но остана с гръб, понеже ако се обърнеше с лице към него рискуваше да бъде още по-конфузна ситуация.
-Защо не го направиш ти, а? Аз ще си правя прости и кратки математически схеми в ъгъла, за да свърша нещо както трябва. Усети, че той пусна ръцете й и се отдръпна. Направи една крачка назад и остави пистолета. Това не бе за нея, определено. А и не мислеше, че някога би стреляла по който и да било.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Нед Авг 02, 2015 2:54 pm

Небивал смях се отрони от устата ми и започнах да се смея,като се вазсеях.Дали и аз бях толкова глупав,когато се учех в началото.Бях голям инат със сигурност.
-Няма как да се обърне пистолета Джейн.Това е практически и логически невъзможно.Трябва да си най-големият тъпанар на света,че да успееш да го направиш.Но имам съмнения в теб.-Побутнах я с ръка,но бързо се съсредоточихме над ситуацията.
-Просто се отпусни.Не се стягай толкова.Не си на държавен изпит.-Хващайки раманете и и побутвайки ги за да ги отпусне.Върнах ръцете си върху нейните и ги насочих малко по надолу от положението в което бяха.И ето,че тя стреля,като изпищя силно,все едно е убила човек с този истрел.
-Е,ако зависеше от изстрелите ти,май по добре да дам на кучето си пистоле.-Пошегувах се и започнах да слагам патрони и в моя пистолет,а тя ми се нацупи.
-Хайде,хайде не говоря сериозно.Може би на папагала на съседката.-Отново онзи смях се оторни от устата ми и едва се сдържах.
 Джейн явно се отказа бързо от стрелбата и когато подготвих пистолета застанах в центъра на колонката и се прицелих в мишената срещу мен.
-Номера е да не обръщаш внимание на обстановката около теб.Да избухва бомба,да идват 30 човека към теб с насочен пистолет с единствената цел да те убият не трябва  да те е грижа.Изчистваш съзнанието ти,не мислиш дори да си прострелявна или това да е последният ти дъх.Винаги можеш да стреляш точно стига да се опиташ.Аз лично си представям човек който наистина мразя.Човек,който би предпочела да убиеш вместо да го гледаш как поема гъдки въздух.-Тогава стрелях три път и оставих пистолета.Не беше чак толкова трудно.Приближих мишената и я взех в ръце.И трите пъти право в центъра.
-Добере е,а?-Засмях се и смених мишената.
-Това място съм го превърнал по скоро в музей.Не ми се е налагало скоро да се пробвам да стрелям.
-ЛиашеВ беше моят учител.Най-добрият в бранша.Изкарвах му всичко през носа.Много се мразехме един друг,но явно е видял някакъв потенциял в мен и продължи да ме учи.Като малък бях ужасен побойник.В училището ми настъпваше анархия щом аз влизах.На баща ми му беше писнало да го викат почти всеки ден за побойщата,които нанасях на съучениците си.Затова ме записа на бокс.Това беше единственото решение.Обожавах да ходя в залата.Често бягах от училище за да сритам някой задник.Там срещнах и Лиашев.Тогава живота ми се промени.-Заредих пистолета и отново се прицелих в мишената стреляйки с всеки един патрон един след друг право в центъра.
-Твоето също не е било лесно до колкото разбрах.Ти не си виновна за нищо от това.Повярвай ми и аз се обвинявах в началото.Не можех да си намеря място.Истината е,че не мога да спя нощем защото всяка вечер сънувам как ги убивам.Може да бъде най-ужасният човек на света,който познавам,но тя ми беше майка,а аз я застрелях.-Бях се облегнал на стъклото и подхвърлях пистолета в ръката си.
-Как се измъкна тогава?Какво стана с тях?Знам,че е болезнена тема,не е нужна да ми отговаряш.-Хванах я с пръсти за дясната ръка.
-Не е леко да преживееш такова нещо.До ден днешен се чудя какво е видяла в него?Как можеш да обичаш подобен човек?-Поклатих глава,но от съжаление към нея.
Измъкнах се от колонката и клекнах на земята,като опипах с пръсти пода.
-Ето го...-Почуках с кокълчетата по студения бетон и отворих вратичката,която бях направил вътре в него.
-Това е личният ми арсенал.-Бях скрил всякакви оръжия тук.Пистолети,ножове,бомби,автомати и пушки.Каквото ти душа иска.Извадих една от пушките и застанах на колонката взимайки от патроните за нея.
-С това вече няма как де не се уцели,дори и муха.-Заредих пушката и говорех едновременно.
-Искаш ли довечера да излезем на някой клуб.Обстановката е достатъчно нажежена.Знам един много хубав наблизо.Слуша се предимно Дейвид Гета.Ще пиинем по едно и ще се приберем.Какво ще кажеш?

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Нед Авг 02, 2015 11:32 pm

Да идват 30 човека срещу нея с насочени пистолети? Добра мотивация, Девън. Човек когото мрази. В съзнанието й изникна образа на баща й. Не го мразеше, просто силно го ненавиждаше заради това, което причиняваше на майка й. Премигна няколко пъти, когато той стреля. И трите пъти бе улучил право в центъра.
-Добре е, дано не се налага да стреляш по мен.-засмя се. Всъщност се надяваше никога повече да не се налага на някого да стреля по нея. Той е бил побойник, а тя зубър. Бил е записан на бокс, а тя на уроци по математика. Колко противоположни личности.  Напротив, тя бе виновна. Заради дарбата си доведе семейството си до това.
- Доведоха ме тук. Така се измъкнах. Не ми дава мира, сигурна съм че продължава да я тормози, заради мен. Често изпадам в паника, когато се сетя за това.-въздъхна. Сега не бе момент за сълзи, искаше да разсее мислите си.
-Понякога обикваш някого, въпреки недостатъците му. Може би, тя е виждала добрата му страна.-повдигна рамене. Никога не й се бе налагало да обича някого. Не знаеше и нямаше отговор на въпроса му. Девън клекна, като отвори една вратичка. Очите й се разшириха. Тук си беше цял бункер, който е от полза при война!  Извади една пушка, като започна да слага патрони. Предполагаше се да държи това нещо и да стреля с него? Погледна го недоверчиво. Хвърли бегъл поглед, на превръзката си, която беше долу встрани на корема й. Имаше малко кръв, което май бе нормално?
-Клуб?! Звучи ми твърде добре, само без да стрелят по нас!-отбеляза с усмивка. И на двамата щеше да им се отрази добре, но я бе страх. Не искаше да се случи нещо. Девън застана отново зад нея, като придържаше оръжието. Въздъхна колебливо и натисна спусъка, но този път сдържа писъка си. Бе улучила малко встрани мишената, което я накара възторжено да вдигне ръце. Игнорира, че го направи с негова помощ.
-Та казваш, кучетата са по-добри от мен? Довечера може да ми позволиш да си взема едно такова. Въпреки, че има по-голяма вероятност да застрелям себе си.-отново се засмя. Беше и толкова чудно как може да се държи толкова свободно пред човек, когото срещна вчера.Въпреки, че бяха изживели неща, които на други не се бяха случвали през целия им живот.
-Как свикна с убиването на хора? Понякога не си ли оставял някого, защото ти е било кофти да го убиеш?-въпросите й се изстреляха от нищото. Не би си представяла обвиняващите мисли в главата й, че е убила някого. Колкото й да мразеше баща си, нямаше да си прости, че го е убила.. а какво оставаше за човек, когото не познава. Възхищаваше му се, донякъде. Той бе човек, когото знае какво прави и как да го прави, независимо че парите, които получаваше бяха кървави.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Deven Targaryen on Пон Авг 03, 2015 12:13 am

-Може да ти прозвучи жестоко,казано от майта уста,но съм убеден,че продължава.Такива хора нищо не ги спира.Освен куршум в главата.-Сцената от онази нощ изскочи като светкавица пред очите ми и се опитах да я замъгля доколкото се може.
-Много се радвах,че Ейдън успя да преодолее всичко това и да продължи с живота си.Страхувах се това да не го подлуди,но стана точно обратното.Лудата му глава и простотиите,които вечно се въртяха в главата му го спасиха.Нямаш си и на представа колко пъти съм го измъквал от всякакви каши.-Въздъхнах и поклатих глава.
-Спокойно.Там ходят само нормални хора.Макар,че аз не знам към коя група спадам вече.-Засмях се зареждайки отново пушката след изстрела.С малко помощ от моя страна уцелихме мишената.
-Свиква се бързо.Зависи от коя група си.Полицай,снайперист,наемен убиец или просто хулиган.При мен е по различно.Не го правя заради справедливостта,честно казано не ми пука за нея.Имам си свои правила и ги следвам.Снайперистите често са наемани от също толкова високо поставени лица колкото и мен,но получават куршум в главата след това за да заличат всички следи,защото са ужасно немърливи.Докато при наемните убийци са сигурни,че само да надушат,че има някой по петите им и бам,ще убият и него и всички негови познати без да се замислят.-Обяснявах със захлас.Обожавах работата си и това е самата истина.
-Честно казано не съм съжалявал за никой.Лиашев често ми казваше "Прекалено голям задник си за тази работа,но поне не оставяш следи."Докато разговаряхме забелязах,че превръзката и е започнала да пропуска.
-Бинта е пропуснал.Трябва да се смени.-Кимнах с глава към нея,зареждайки отново пушката и я прибрах.
-Хайде ела ще сменя бинта.Длъжник съм ти все пак.-Засмях се,но при мисълта за случката вчера ме полазиха тръпки.Тръпки,които досега не бях усещал.През живота си виждах такива рани,убийства,мъчения,но при мисълта някой да я нарани това ми свиваше..сърцето.За Бога Девън та тя е напълно непозната за теб,непозната жена за която не спираш да мислиш.Помагаш и да стреля да оздравее,чувстваш неудобство от близостта с нея.А да,и ще живееш с нея. 
 Джейн се настани на дивана а аз отидох за нови превръзки,лекарство и ножици.Върнах се с куп неща в ръцете,като ги изстресох на масата и седнах до нея,като започнах да разрязвам  окървавения бинт и да го сменям с нов.
-За тези два дни от които сме заедно има нещо,което ме човърка.Обичам интуициата си,която никога не ме е предавала,но усещам,че имаш някаква голяма тайна която криеш.Може да си въобразям,но си прекалено потайна.По принцип това са думите на жените към мен.За професията ми знаят само брат ми и..ти.-Пуснах мръсния бинт на пода,вземайки лекарството наливайки малко от течността върху памука и го прокарах по раната.
-Малко ще пощипе.-Предупредих и когато приключих сложих новият бинт.
-Извинявай ако съм прекалено любопитен.Не съм свикнал с жени,не настроени да ме застрелят в главата за пари.-Крива усмивка се появи на лицето ми.
-Беше ме попитала дали съжалявам за някой,който съм убил..Всъщност съжалявам само за едно нещо в тази професия.Самотата.Когато започнеш трябва да се откажеш от всичко.Коя нормална жена би искала мъжът и да е убиец?Прибираш се всяка вечер в празната къща,ядеш сам,няма с кой да споделиш как е минал денят ти,колкото и иронично да звучи.Къщата я купих малко след като започнах с това,тогава не си мислех,че нещата стоят така.Мислех всички за идиоти,заради това което казваха,че ще съм самотник и прочиее.Купих огромната къща с многото стаи и голям двор някой ден да видя моите деца да тичат из нея,но уви тази мечта умря отдавна.
 Когато погледнах часовника видях,че е минал половината ден.Колко бързо летеше времето само.
-Ако искаш можеш да се разходиш или да се донастаниш в стаята и да се оправяме да излизаме.Не съм чак такъв отшелник какъвто предполагаш.

-----------------------------------------------

 
Nothing to lose.
 
A people must have dignity and identity.

avatar
Deven Targaryen
Manipulation

Брой мнения : 515
Join date : 30.07.2015
Age : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Janey on Пон Авг 03, 2015 1:00 am

Ето че и се изясни защо тя нямаше да приеме, че е убила човек. Не бе нито полицай, нито снайперист.. просто Джейн.
-Добре съм, Девън.. глезиш ме прекалено много.-засмя се, но знаеше, че няма да постигне съгласие от негова страна. Тя му бе длъжница. Той я измъкна от фонтана, от болницата и я подслони у тях, сякаш се познават от цяла вечност. Последва го към хола и се настани на дивана. Не искаше чак такова обгрижване.. изглеждаше като разглезена пикла, каквато не бе. Когато го видя, че се задава с куп неща свъси недоволно вежди.Усети ръката му по кожата си и го погледна, но бързо върна поглед към раната.Изглеждаше ужасно, за момент дори изпита нужда да подбели очи.
-Отворена книга съм, Девън. Какво искаш да знаеш? Спя с най-добрия си приятел..е до някъде приятел. Това прави ли ме потайна? Мисля, че ме прави несериозен човек.-повдигна вежди. Чувстваше се твърде прелигирована да знае историята му и да спада към брат му. Когато мина с памука по раната , инстинктивно го стисна силно за ръката. Другата я постави на устата си, за да спре недоволните ругатни.
-Мамка му.. малко? Та това си  е цяло мъчение.-когато Девън приключи с бинта го погледна и отново се засмя, но гримасата й бе кисела опитвайки се да разсее неприятното чувство от преди малко.
-Може би се правя на жертва и чакам удобен момент да те застрелям?-вдигна вежди и го погледна потайно, но смехът и не се забави.
-Сега има на кого да кажеш как е минал деня ти? Не спадам към групата на съпругите, но съм добър слушател. И защо не поработиш над бъдещето? Имам предвид, достатъчно си се запасил с пари, може би е време за семейство?-и тя много пъти си мислеше какво ли ще е ако има деца, съпруг.. но уви, никога картинката не бе пълна. Щеше да умре сама.
-Предлагам да се приготвим и да излизаме? Нямам търпение да вкуся нещо, като например бърбън?-той и кимна в знак на съгласие и двамата започнаха да се качват нагоре.Отново бе настъпил неловък момент, но слава богу стигнаха стаите си.
-Когато си готов ела да ме извикаш?-предложи му, преди да се вмъкне в стаята.Не знаеше какво да прави. Чувстваше се неловко около него, пускаха си шеги, които понякога бяха също толкова неловки.Май от това тук нямаше да  излезе нищо добро. Взе телефона си, като написа съобщение на Нейт, че не е сигурна кога ще могат да се видят. Криеше такова нещо от него.. явно наистина не бе прекалено добра за него.Извади една черна рокля, като я облече и се огледа в огледалото. Не бе твърде разкрепостено, ставаше. Пусна косата си, която бе на опашка и големите къдрици се заиграха по гърба й.

-----------------------------------------------

she just ran away
Do you know why people like violence? It is because it feels good. Humans find violence deeply satisfying. But remove the satisfaction, and the act becomes... hollow.
avatar
Janey
Enhancements

Брой мнения : 177
Join date : 29.07.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Deven's house

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите