Какво ще стане, ако някой ви каже, че тези истории в медиите за хората със специални способности не са фантастика, но факт? Не е възможно, нали? Никога не сте имали шанса да видите това с очите си. Има един много лесен отговор на този: LAKE GRIMSTONE. Уединен остров, дом на всички хора със специални способности, криейки ги от света, за да ги предпази от обидите на хората. Жителите на острова са безопасност, до сега. Опасността е на хоризонта.
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пон Юли 13, 2015 8:18 pm
Latest topics
» Cynthia Jackson
Пон Май 30, 2016 6:54 pm by Cynthia Jackson

» Другарче за ГИФ РП
Пон Май 30, 2016 3:39 pm by Elizabeth Laroche

» Другарче за РП
Пон Май 30, 2016 2:35 pm by Cynthia Jackson

» Ethan Wate / Alex Pettyfer / Pyrokinesis / 20 years old /Open
Пон Май 30, 2016 9:10 am by B.Dane

» Връщане на герой!
Пон Май 30, 2016 9:08 am by B.Dane

» Welcome to the freakshow. Please enjoy your stay|Vol 4
Пет Май 27, 2016 10:07 am by B.Dane

» Natalie Anderson / Manipulation / Zoey Deutch / Open
Сря Май 25, 2016 8:10 pm by Daniel Black

» Joanna Hughes|Enhancement|Adelaide Kane|Open
Сря Май 25, 2016 1:22 pm by Abigail Nelson

» Търся си нещо в повече.
Сря Май 25, 2016 12:01 am by Jennifer J. Crowe

vote for us
in BG TOP

BGtop

home sweet home - amelia's house

Go down

home sweet home - amelia's house

Писане by amelia shepherd. ♠ on Сря Юли 29, 2015 3:23 pm

Къщата  отвън:


Спалнята на  Лия:


Банята  на  Лия:


Гардеробната:


Стаята  за  гости:


Банята  за  гости:


Другата спаня:


Банята:


Хола:


Кухня:


Трапезарията:


Балкона:


Градината:



-----------------------------------------------


Be like snow, beautiful but cold.
avatar
amelia shepherd. ♠
Moderator

Брой мнения : 508
Join date : 18.07.2015
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by amelia shepherd. ♠ on Сря Юли 29, 2015 7:49 pm

 Не бях от хората на които често се случваше да скучаят, но днешният ден определено бе изключение. Изкушавах се да направя голям скандал в някое кафене, само за да видя как ще реагират хората, но бързо се отказах от тази идея. Нима не се забърквах макар и несъзнателно в достатъчно проблеми, за да започна сама да ги търся? Досетих се, че нещо не е наред още с влизането в къщата, сетивата ми се изостриха, огледах се внимателно наоколо търсейки нещо различно. Не намерих нищо. Въпреки това отидох в кухнята и взех един от ножовете, в случай, че не полудявам и тук наистина има някого. Лампите в градината светеха, привличайки любопитството ми именно в тази посока, теглена от някаква невидима магия тръгнах на там. Излязох без да вдигам никакъв шум през вратата. Лесно бе да се забележи фигурата, седнала на една от пейките.
  Гневът се разнесе по цялото ми тяло. Имах чувствата, че нещо е заседнало в гърлото ми за миг бях изгубила дар слово, но в следващия момент ме обля нова глава на гняв. Как смееше? Как си позволяваше да влизаше в къщата ми?В къщата на родителите ми? Изпитах желание да крещя, да го удрям, да изпочупя всичко наоколо, дишах учестено. Не бях сигурна дали скоро няма да направя някоя глупост.
- Какво по дяволите правиш тук, братко? - изрекох последната дума с цялата омраза, която бях способна да вложа в гласа си. Да стоя лице в лице с Джейкъб след толкова време ми се струваше нереално, не ми убягна и леката усмивка на устните му, сякаш ми се подиграваше, което отново ме ядоса. Не можех да повярвам, че може да бъде толкова нагъл. Не ме интересуваше какво се е случило с него през годините, не ме интересуваше защо е на това проклето място и през какво е преминал, нищо не можеше да ме накара да го съжаля. Исках го вън от дома си.

-----------------------------------------------


Be like snow, beautiful but cold.
avatar
amelia shepherd. ♠
Moderator

Брой мнения : 508
Join date : 18.07.2015
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by Jacob Lee. on Сря Юли 29, 2015 10:08 pm

Слънцето вече изгряваше и не след дълго бе огряло стаята ми. Мразех когато ме събуждаше и определено беше крайно време да купи щори за да не се налага да се буди толкова рано. Мразя да ставам рано и то без причина. Предпочитам да се излежавам до обяд и да пия кафето си в леглото. Но както винаги сметка без кръчмар не става. Така беше и в живота ми. Всичко ставаше както ми е кеф но не в подходящия момент. Днес смятах да стоя цял ден в градината без да мръдна. Щях да си изключа телефона и ако някой ме търсеше щеше да се наложи да дойде до тук. Нямах намерения да се занимавам с каквото и да било. Живота ми си отиде преди няколко месеца, така че сега нищо не ме интересуваше. Плановете ми обаче явно нямаше да се случат тъй като в момента, в който стоях на пейката усетих странно чувство или по-скоро присъствие. Тъкмо бях седнал и чаках да се събудя достатъчно за да си направя кафе. За жалост чух познат женски глас и то не на който и да било а на самата ми сестра. Само едно не ми ставаше ясно какво търси тук, защо е дошла, какво иска и по дяволите все още ли е същата злобарка както преди? Обърнах се рязко към нея и просто свих вежди. Бях бесен дори повече от бесен. Мразех когато се появяваше така и то точно в най-неудобния момент.
-Какво искаш? Казвай бързо и си върви! Нямам време за теб.- заявих безчувствено аз и наклоних глава като се надявах да не ми се прави на отворена и вървежна понеже това беше да ме изкара извън релси. А определено не беше добра идея и то точно сега когато мислите ми са в друга жена. Всъщност истината е, че в сестра ми никога не са били мислите ми. Знаех много добре как живее и какво прави, така че не ми пукаше нищо друго. Бях егуист и със сигурност много злопаметен. Помня всяка една нейна грешка и няма да ѝ ги простя никога, до края на живота си. Същност знаех защо е тук. Къщата беше от родителите ни и тя си я е присвоила за себе си. Е да ама не. Явно отново щеше да има война. Въпроса е, че знаех как да я изнервя още повече дори и да държеше нож. Всичко се свеждаше до едно любов. Можех да покажа на сестра си колко я обичам за да я вбеся и изкарам извън релси но на точния човек не можех да го направя или поне не достатъчно. Станах рязко и се приближих до сестра ми. Нима смяташе да ме набоде? Точно тя? Мен? Да добре може би в някой друг неин сън. Сега беше слаба и беззащитна. Не можеше да се мери с мен и това отново щях да ѝ го покажа. Просто с лекота отнех ножа от ръката ѝ и я дръпнах към себе си. Това трябваше да се определи като прегръдка но силата с която я бях стиснал не беше никак малка, така че не бих го определил като прегръдка. Отдръпнах се леко като хванах ръцете ѝ малко над китките понеже бях на деветдесет и девет процента сигурен какво ще направи, че ще скочи да му „удря“.
- Нали знаеш, че ми липсваш дребосък. Радвам се ... че си дошла. – казах нагло аз с една доволна усмивка. Колкото и зле да се чувствах само за да съсипя сестра си можех да се държа все едно съм най-щастливия мъж на света.

-----------------------------------------------





avatar
Jacob Lee.
Enhancements

Брой мнения : 78
Join date : 28.07.2015
Age : 21

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by amelia shepherd. ♠ on Сря Юли 29, 2015 10:57 pm

 Не си спомнях колко нощи точно не съм се прибирала и не смятам, че това е най-подходящия момент да се разхождам из спомените си за последните дни. Не, че бяха неприятни, но подобно разсейване не бе уместно в момента, въпреки това усетих как се изчервявам, сякаш когато ме погледна Джейк знаеше къде съм била. Какво съм правила. С кого. Подобна мисъл накара ледени тръпки да преминат по тялото ми, той естествено нямаше откъде да разполага с подобна информация, но ако се бе задържал достатъчно дълго едва ли му бяха спестени слуховете. Стиснах дръжката на ножа силно. От колко време беше тука? Защо не се бе обадил? Не, че проявявах голямо желание да ми се обажда и да ме информира за присъствието, но ми се струваше редно да го направи щом смята да остане в къщата. Доброто възпитание при него обаче винаги бе липсвало и докато аз някога бях доброто, идеално момиченце на мама и татко, той винаги бе бил голямо разочарование. Спомням си как винаги бях по-добра от него, смятах, че именно заради това сега се мразехме толкова.
- Живея тук, идиот такъв. - хапливият отговор от моя страна не закъсня. Какво друго очакваше да правя тук?Ако си бе направил труда да разгледа къщата, което предполагам бе над възможностите му, щеше да забележи промените, които бях направила и щеше да се досети, че живея тук. Не очаквах подобно нещо от него, той винаги бе твърде недосетлив.
  Оставих го да вземе ножа от ръцете ми с лекота, нямах намерение да го нараня и без това. Виждам в погледа му онова малко, наивно момиче от преди няколко години и изпитвах отвращение към жалкия образ, който той бе запазил за мен в съзнанието си. Наглостта му ме подразни още повече. Как си позволяваше да ме докосва? Имах чувството, че ако можеха очите ми щяха да го изгорят, но тогава ми хрумна нещо друго, дори не се замислих просто го направих. Бърз, силен ритник между краката, точно както Дашков ме бе научил докато ме обучаваше как да се защитавам. Спомените за онези дни, в които с руснака прекарвахме цялото си време заедно накараха сърцето ми да се свие от болка. Не исках да мисля за това, но картините продължаваха да изплуват в съзнанието ми, изпитах огромно желание да се кача в стаята си, да се свия на леглото и да заплача. За нещастие с присъствието на така обичания ми брат не можех да си позволя да рухна точно сега. Преглътнах буцата заседнала в гърлото ми.
- Не съм дошла, живея тук и никога повече не ме наричай така, не съм онова жалко, малко момиченце, което си спомняш. - бях приклекнала до него и бях хванала косата му, принуждавайки го да ме погледне и ако до преди няколко минути очите ми бяха пълни с болка, то сега в тях нямаше никаква емоция.

-----------------------------------------------


Be like snow, beautiful but cold.
avatar
amelia shepherd. ♠
Moderator

Брой мнения : 508
Join date : 18.07.2015
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by Jacob Lee. on Чет Юли 30, 2015 12:03 am

Не мога да повярвам това наистина ли е сестра ми или има двойничка която мога да зашлевя и хвърля заключена в някоя стая? Как смееше да се държи така. Явно уважението към по-възрастните го няма, всъщност никога не го е имала. Трябваше ѝ сериозен урок. Държеше се все едно е Богиня на смъртта или моя грешка по-скоро самата Смърт в женски род. А аз си мислех, че съм Дявол. Що за ангел съм сравнение с нея? Това да не е семейна черта грубото държание, арогантността, ината и надмощието. Можех да накарам всеки да направи каквото пожелая но сега тази малка префърцулена принцеска си мислеше, че може да ми се качва на главата. Това просто щях да го запомня и определено не беше най-добрата ѝ постъпка. Нима си мислеше, че като ми причини малко болка с тънките си крачета като солета ще ѝ се подчиня защото съм уплашен. Само колко жалка беше и как си вярваше. Но да маминото детенце няма как да не си вярва. Няма как да не е нагло и надменно просто защото е презадоволено. А този който отстояваше своето беше винаги лошия. Да бях свикнал с това и определено не ме бъркаше какво става.
-Много ли си доволна принцесо? Супер щастливата ли си? Освен да ти отворя вино за поздравление. Жалко за теб с тези солети освен да ме накараш да ти се смея друго няма какво да направиш.- да бях на земята но не от ужасната болка а от факта, че ми е сестра и просто исках да я видя колко щастлива ще е. Не била онова малко момиче ами какво е? Та тя се държи като дете на четири и иска да я считам за пораснала.
-Ами какво си скъпа? Бебе нуждаещо се от биберона.... оо съжалявам вчера сигурно са ти дали достатъчно. Колко мъже мина за вчера? Колко живота съсипа? Колко връзки развали и колко мъже погуби? Ти си жалка, мислиш се за много успяла и добра но същевременно не си нищо дори мравката е по-силна от теб въпреки факта, че всеки може да я смачка. – изсъсках срещу лицето ѝ като не отмествах погледа си от очите ѝ. Нямаше да ѝ позволя да се държи като чели целия свят за нея работи. Та тя беше една надута кукла Барби. По-изкуствена от нея нада ли имаше а същевременно се мислеше за нещо уникално. За толкова години веднъж не беше срещнала наистина любовта и с един мъж не се беше държала така както трябва. Само ако не ми беше сестра.... просто не ѝ завиждах. Сега беше мой ред да ѝ покажа кой командва тук и как може да се държа с нея. Изправих се леко като размърдах повече десния си крак, така че да премахна напълно болката която чувствах и я хванах за косата. Крайно време беше с нея да се държат така както заслужава. Е сега щеше да стои заключена докато не се извини и не разбере как трябва да се държи. Без нищо да казвам просто я завлякох до горния етаж и метнах крехкото ѝ тяло като заключих вратата от външната страна. Не можеше да се държи като идиотка а да иска да ѝ се връчва корона. Просто няма как.
-Сега малката ми ще стоиш там докато се научиш как да се държиш с батко ти. Как да разговаряш и как да посрещаш другите собственици на дома. Да не забравя да ти кажа в този дом стъпва и друг женски крак освен твоя, така че си опичай акъла и внимавай в картинката какви ги вършиш защото ми е писнало от пикли като теб! – нямаше какво друго до ѝ каже просто взе ключа и направи няколко фалшиви крачки все едно наистина слиза по стълбите на долу и я изоставя сама на горния етаж в стаята.

-----------------------------------------------





avatar
Jacob Lee.
Enhancements

Брой мнения : 78
Join date : 28.07.2015
Age : 21

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by amelia shepherd. ♠ on Чет Юли 30, 2015 1:01 am

  Мислите ми отново тръгваха в грешната посока. Взирах се в лицето на брат си, но не виждах него. Сега може и да изглеждам по-силна, държах го за косата, докато той се намираше в краката ми, но ясно си спомняше как някога аз бях на негово място. Можех да се закълна, че усещам болката на няколко счупени ребра и счупената китка, страхът, че това може да са последните ми секунди след живите. Изискваха се огромни усилия да си припомня, че това не е истина. Неусетно се бях отдръпнала няколко сантиметра и го бях пуснала, не съм сигурна дали ръцете ми наистина трепереха или си въобразявах. Следваше силен ритник. Знаех го, бях се връщала към тези спомени толкова много пъти, че вече дори най-малките детайли ми бяха известни и въпреки това затворих изплашено очи. В реалността не бях помръднало, но в спомените си лежах безпомощно на земята и едва дишах. Трябваше да се появи сега. Сигурна бях, че не бях стояла така повече от пет минути, следваше изстрел. Останалото бе черно петно. Отворих очи. Дишах учестено, отне ми няколко секунди да осъзная къде всъщност се намирам. Пред мен Джейк говореше нещо и ако съдя по тона му не бе особено доволен, мисля, че спомена нещо за краката ми, но не съм сигурна. Взирах се в него с празен поглед без да отговоря.
  Следващите му думи отново ме ядосаха. За кого се мислеше, че да ми говори така? Той бе същият като мен, без значение дали го осъзнаваше или не, дали искаше да го признае двамата си приличахме повече отколкото искахме. Засмях се.
- Точно ти ли ще ме поучаваш? - изгледах го с надсмешка. - Ти? Който унищожи всичко добро в живота си? - този път се изправих, въпреки че бе доста по-висок обувките на високи токове ми позволяваха да го погледна в очите. - Съдиш ме, но не си по-различен от мен. Погледни се, Джейкъб. Съвсем сам, както винаги, защото никой не остава около теб, замислял ли си се защо е така? Не са виновни хората, че винаги те изоставят, ти винаги правиш всичко възможно да ги отблъснеш, направи го с мама и татко, с Лекси, с всяко момиче, което някога те е обичало. Направи го с мен. - не можех да определя дали в гласа ми се долавя повече гняв или болка. Винаги го бях съжалявала, част от мен продължаваше да го ненавижда, но друга виждаше онова малко момченце с големи сини очи, което не познаваше жестокия свят. Сърцето ми се късаше да го гледам как се съсипва през годините, а сега двамата стояхме един срещу друг, водехме някаква война един с друг, която никога нямаше да свърши. Краткото желание да го прегърна и да кажа, че ми е липсвал бе прекъснат от следващите му действия. Не мога да повярвам, че ме завлече горе за косата сякаш бях някое десет годишно хлапе и че ми четеше конско. Да ме заключи в стаята ми? Наистина ли смяташе, че няма да се измъкна от тук за по-малко от десет минути? Щом чух отдалечаващите му се стъпки отворих прозореца, да се измъквам по този начин бе нещо обичайно за по-ранните ми години, така че не се затрудних да стигна до прозореца на съседната стая. Както бях очаквала тя бе отключена.
Слязох долу, отидох в кухнята и отворих хладилника. Не го погледнах докато си наливах вино, отпих голяма глътка от алената течност. Добре познатото чувство се разнесе по тялото ми, сякаш галеше сетивата ми. Приковах поглед в него.
- Имаш ли представа колко бях самотна? - оставих чашата на плота. Подпрях ръце на гладката повърхност леко приведена напред. - Къде по дяволите беше, когато те умряха? Къде беше, когато аз почти не умрях? - бях повишила тон. Заставих си да се успокоя преди да продължа да говоря, последваха няколко секунди мълчание.
- Бях дете, което се нуждае от семейство и не бе тук за мен. Игнорира всичките ми обаждания, остави ме да се чудя дали си жив, дали си добре, но подобна жестокост е нещо обичайно за теб, нали? Егоистът Джейкъб, който се интересува само от себе си. Как смееш да идваш тук? - последва нова вълна на гняв по-силна от всички досега. - Нямаш място в тази къща. Ти си тръгна. Знаеш ли, че мама всеки ден плачеше за теб? Имаш ли дори малка представа как умряха? - едва удържах на желанието си да отида и да го цапардосам. Изпих останалото в чашата ми на един дъх. Имах нужда от нещо, което да ме успокои.

-----------------------------------------------


Be like snow, beautiful but cold.
avatar
amelia shepherd. ♠
Moderator

Брой мнения : 508
Join date : 18.07.2015
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by Jacob Lee. on Чет Юли 30, 2015 1:37 am

Тръгнах към кухнята като миг по-късно стоях близо до прозореца. Бях гадняр и то голям, може би нямаше друг като мен. Държах се с всеки кой как е заслужил а дори и да не е заслужил лошото ми поведение аз пак го прилагах. Не можех да се държа мило при положение, че толкова много пъти вече бях предаван. Беше ми писнало винаги да ми се натяква как някой бил по-добър от мен и как някой живял живота си. Ами нека правят каквото искат аз съм такъв какъвто съм и живея живота си както пожелая. Такъв ме направиха сега такъв ще ме търпят всички без изключение. На никой не би му било приятно да му се повтаря още от малък, че не става за нищо, че е лош и какво ли още не. В един момент просто ти писа и зарязваш всичко поне да има защо да си лош. Точно така бях направил и аз, поемах живота си в свой ръце дори и да не вървеше на добре. Знаех всичко свързано със семейството си но стоях на страна от тях, не вдигах на телефонни обаждания, ни ходех при тях и просто живеех далече от правилата им. Всичко това си беше мое решение и аз отговарях за последстията. Сестра ми ме мразеше тъй като според нея аз съм виновен за всичко случило се с родителите ни, мразеше ме защото смяташе че не ми интересува какво става с нея, мразеще ме също защото смяташе че не я обичам и какво ли още не. Но истината беше друга. Зад всички маски които имах и начина по който се държах имаше друга част от мен която би дала дори живота си за да са добре всички мои близки. Можех да съм всякакъв но не и безсърдечен, аз също имах сърце въпреки че ми се щеше да нямам. Колкото и на безчувствен да се правех аз също преживявах болката и нещастията, които се случваха със семейството ми. Не можех да се върна просто нямаше смисъл. А сестра ми тя винаги се мислеше за силна точно поради тази причина я бях оставил да види сама колко е силна. Ако сега не се беше държала така може би щях да я стисна силно в една мечешка прегръдка както преди когато всичко беше нормално, но тя не можеше да ме търпи и се държеше като психично болна. Живееше в свой собствен свят и отгоре на това си позволяваше да споменава името на Лекси. Това беше най-голямата ѝ грешка. Задаваше тъпи въпроси, които просто се правех че не чувам. Наистина ли си мислеше, че я бях изоставил напълно и не се интересувах от нея? Та това нямаше как да стане все едно да оставя любовта на живота си просто ей така на произвола на съдбата. Виждах тъгата в очите ѝ дори и да се правеше на бясна и силна. В този момент просто нямаше как да го скрие аз ѝ бях брат и тя много добре знаеше, че усещам кога какво ѝ има. Изчаках а замълчи като дори се направих, че не забелязвам чашата с вино. Всички правехме така когато бяхме тъжни, наранени и в безизходица просто сядахме и пиехме с надеждата, че алкохола ще потуши болката в душата ни. Аз от личен опит знам, че алкохола не помага явно тя наистина все още не е пораснала за да го осъзнае. Чаках да замълчи тъй като нямах намерение да крещя за да взема думата от нея.
-Някога запитвала ли си се защо съм направила всичко или както винаги не мислиш логично а направо ме обвиняваш? Знам ... на теб за всичко съм ти виновен аз. За „мама и тати“, за това че ме прогонихте, за това че те оставих да видиш колко си силно и още за какво друго? Разбери най-сетне или поне помисли логично. Не аз ви изоставих а вие ме прогонихте. Ти с това, че не ме зачиташе за свой брат каквото и да правех за теб никога не го отчиташе. Майка ни с това че никога не забелязваше какво съм постигнал понеже има идеалната дъщеря, която може всичко и заслепява брат си. Баща ни ... за него какво да ти кажа той просто делеше децата си още от самото начало. Теб никога не те изоставих винаги знаех къде си, с кой си и какво правиш. Знаех как се чувстваш и колко ти е тежко но нарочно не бях до теб, просто защото ти преди време сама каза че не ме искаш повече никога до себе си. Изпълнявах твоите желания и след това пак аз съм виновен, но не се учудвам вече съм свикнал. И само едно ще те предопредя не споменавай името на Лекси никога повече пред мен. Просто не го прави.- спрях да говоря и се обърнах към съседния прозорец. Не можех до я гледам повече та тя беше толкова нагла, че просто не можех да го повярвам. Съдеше мен за всичко без да осъзнава, че нещата не бяха точно така както тя си мисли. Отгоре за това ме връщаше в болезнени за мен периоди, от които все още не съм излязъл и може би скоро няма да изляза.
-Ако толкова много искаш да си тръгна ще го направя, знаеш че мога. Но не ми причинявай това което някой причинява на теб. Не съм длъжен да го търпя, нищо че съм ти брат.- казах последните си думи и се обърнах като тръгнах към вратата. Имах нужда от чист въздух. Лекси не излизаше от главата ми а сега и сестра ми с нейните детски неща. Идваше ми в повече и просто не издържах.

-----------------------------------------------





avatar
Jacob Lee.
Enhancements

Брой мнения : 78
Join date : 28.07.2015
Age : 21

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by amelia shepherd. ♠ on Чет Юли 30, 2015 2:27 am

 Двамата явно имахме различни представи за истината, всеки виждаше това което искаше да види, нямаше смисъл да продължаваме да говорим. След като бях изрекла всичко осъзнах, че съм таяла твърде много в себе си, гняв, болка, разочарование, всичко напираше да излезе и бях сигурна, че когато това се случи ще имам нужда от друг човек, не от брат ми. Брат? Той не заслужаваше да го наричам така, през целия ми живот се бе държал като всичко друго, но не и като мой брат. Сега когато го изслушах смятах, че не само той има вина в стремежите си да бъда идеална във всичко го бях поставила на заден план в очите на родителите ни, вероятно за дете това не бе лесно за понасяне, но въпреки това нищо не можеше да ме накара да повярвам, че ме е оставил да мина през всичко сама, защото така съм пожелала. Самотата бе най-големият ми страх. Без съмнение той също го знаеше, не можех да повярвам, че ме е изоставил след като го знаеше, но от друга страна може би така ме наказваше сякаш крещеше в лицето ми ''Най-после ще си получиш заслуженото, малко гаднярке. Стиснах ръцете си в юмруци, да ме наказва по този начин вероятно се виждаше като блестяща идея на Джейк. Не бих се учудила, имайки пред извратеното му чувство за хумор. Изненадах се, че бях успяла да запазя спокойствие, докато го слушах да говори.
- Оправдания. - единственият ми отговор на думите му. Чудя се кого се опитваше да убеди - мен или себе си? Може би си бе изградил някаква представа, че всички сме били несправедливи с него, за да не се чувства виновен за действията си, но нямах намерение да се съгласявам с подобни твърдения. На Джейк винаги другите му бяха виновни, всички други, но не и той. По това се различавахме, докато той бягаше от истината аз я посрещах с високо вдигната глава. Запитах се какво ли би казал моят спасител ако можеше да ме види сега, дали би ме сметнал за слаба? Дали би се разочаровал, че въпреки всичко аз все още бях слаба пред единственото си останало семейство? Не. Аз не бях слаба, не можех да се съглася с тази мисъл. Самият факт, че сега се намирах в тази къща, че все още дишах доказваше, че съм всичко друго, но не и слаба.
- Не... - прекъснах го. Не можех да позволя да си тръгне, това бе и негов дом, а и доколкото го познавах бях сигурна, че няма къде другаде да остане. Той излезе навън, аз пък се качих горе. Извадих голям червен куфар от гардеробната, помещението бе огромно, едва ли бях обличала повече от половината дрехи вътре. Не ми отне дълго да намеря някой от любимите си неща, сложих още няколко от които смятах, че ще имам нужда, затворих вратата и слязох долу. Заварих го в градината както и предполагах.
- Ако някой ще се изнася това трябва да съм аз... - усещах как очите ми се насълзяват, но въпреки това се усмихнах. - Имах къщата само за себе си цели две години, смятам, че сега трябва да бъде на твое разположение. - и за двама ни бе очевидно, че не можем да живеем заедно. Намирах решението си за справедливо, все пак смятах да задържа колата си поне засега.
- Довиждане, Джейки. - кимнах му, обърнах се и тръгнах по алеята. Чувствах се свободна, животът с него не би бил приятен и предпочитах засега да не се виждаме отново. Запитах се къде да отида, отговорът бе обичаен за мен - нямаше значение. Мисълта за Алек изникна в ума ми. Не исках да бъда като него, но нима не вървях именно по неговите стъпки? Не можах да сдържа усмивката си. Колко съсипани бяхме всички.


Последната промяна е направена от amelia shepherd. ♠ на Чет Юли 30, 2015 10:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път

-----------------------------------------------


Be like snow, beautiful but cold.
avatar
amelia shepherd. ♠
Moderator

Брой мнения : 508
Join date : 18.07.2015
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by Jacob Lee. on Чет Юли 30, 2015 2:53 am

Стоях в градината без да помръдвам в моменти като този просто исках да изчезна от този свят. Чувствах се празен, сам и определено бесен. Никога не можех да контролирам гнева си и определено сега нямаше да успея колкото и да ми се иска. Факта, че отново спорехме за земя която е оставена от родителите ни просто ме вбесяваше още повече. Малко ли ми беше всичко до момента за да се налага да търпя и това? Добре тя си и такава това всички го знаем но все пак аз бях неиян брат и колкото да не ѝ се искаше щеше да ѝ се наложи да си го припомни. Нямаше как просто да се карат, да спорят и какво ли още не а след това спокойни със сълзи на очи да си тръгнат. Та нали уж бяхме семейство що за семейство е това. Както винаги аз бях прав ако наистина тя искаше да не е сама щеше да го покаже а не да се опитва по всевъзможен начин да ме отблъсне. Самотата в градината ми се отразяваше добре. Винаги правех така когато нещо ми е тежко оставах сам и ни споделях, не говорех, не плачех, не излизах дори не се хранех. Просто седях сам със себе си без да помръдвам. Рядко някой друг би го правил това и сестра ми определено би предпочела да се натрапи при някой идиот от колкото да остане и да преклони глава. Ината ни беше еднакво голям но нейния беше наследствен а моя ... сам си го създадох. Нямаше как да не усетя присъствието ѝ та тя набиваше пети като чели е в казармата и това е гадния ѝ навик още от марка. Завъртях леко глава, така че да видя какво има още да казва но когато видях сака с дрехите ѝ просто затворих очи и си поех дълбоко дъх за кратко. Изслушах всичките и думи отново без дори да успорвам но когато вече се обърна, решена да си върви просто нямаше как да не направя нещо. Та тя ми беше сестра къщата е нейна колкото и моя. Аз не бъх тук заради проклетия имот а просто защото бях предубеден, че тя идва тук. Но това нямаше как да го разбере при положение, че се правеше на тъпа.
- Къде смяташ да отидеш? Нима мислиш, че съм тук за да отнема проклетата тъща от теб ли? Не ми трябва това парче земя имам къде да отседна. А ти мръднеш ли от мястото си ще се върнеш след час с пожарната и от любимото наследство от родителите ни няма да е останало дори клечка.- заявих бесен и присвих очи като с бързи крачки я настигнах без да ми пука какво щеше да направи. Тя е моя сестра и винаги ще бъде.
-Ти оставаш тук аз си тръгвам! Не искам имота. Винаги са предпочитали теб а и плюс това ти си ми сестра колкото и да не искаш да го приемеш. Обичам те дори да не вярваш и не бих ти отнел нещо, което обичаш. В случая имота. Дойдох тук за изчакам да видя кога ще се върнеш. Знаех всичко , как се чувстваш и какво става в живота ти и затова пристигнах а не за да те нараня.- това бяха едни от последните ми думи. Просто нямах какво друго да ѝ кажа. Тя отново щеше да си мисли, че се оправдавам и говоря пълни простотии. Всичко, която бях казал е защото го мислех и чувствах а сега нещата бяха в ръцете на сестра ми. Момичето по-добро от мен.
- Избирай. Всичко зависи от теб. Оставаш тук и аз си тръгвам, оставаме и двамата или си тръгваме и двамата а къщата бива подпалена и разрушена. Знаеш много добре на какво съм способен. – обърнах се и тръгнах на вътре към къщата за да събера багажа си. Ясно беше какво ще стане поради тази причина предпочитах да съм готов. Виждах тъгата в очите ѝ а дори и да не я гледах усещах как се чувства. Не можех да съм отново причината за страданието ѝ. Нараних Лекси единственото момиче след сестра ми което обичам повече от всичко на света. Сега нямаше да си позволя да нараня и нея. Предпочитах нещата да станат така както тя иска но не и да си тръгне без да има къде да остане. Аз имам дом и сега когато съм съвсем сам ми е напълно достатъчен.

-----------------------------------------------





avatar
Jacob Lee.
Enhancements

Брой мнения : 78
Join date : 28.07.2015
Age : 21

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by amelia shepherd. ♠ on Чет Юли 30, 2015 3:38 am

 Не очаквах подобно изпълнение. Той ми бе брат, разбира се, че нямаше да ме остави да си тръгна просто така, но това отдавна трябваше да се случи. Присъствието му единствено бе ускорило процеса. Нямах намерение да прекарам целия си живот тук, точно сега имах по-важна работа за вършене, някъде на този остров имаше човек, който се бе опитал да ме убие и аз отдавна трябваше да съм тръгнала по петите му. Естествено, че не можех да остана тук, бях твърде лесна мишена ако съм в къщата и ако по някакъв начин той разбереше, че се опитвам да го намеря щеше да ме потърси първо тук. Не можех да оставя Джейк тук при тази опасност, но доколкото го познавах, знаех, че той е напълно способен да се защити. За разлика от мен. Не можех да си простя, че тогава не бях подготвена, без значение колко време минаваше продължавах да съм бясна на себе си задето някога съм била толкова слаба.  
  Тиха въздишка се откъсна от устните ми. Неразбраният ми брат, както винаги Джейк жестоко се заблуждаваше, изобщо не държах на къщата макар да бях запазила доста хубави спомени за времето прекарано тук с родителите ни. През последните две години това място се бе превърнало в мой личен затвор на самотата, едва ли той някога щеше да разбере какво е да си съвсем сам всяка нощ, не му и пожелавах да изпитва подобно чувство.
- Не разбираш, Джейки... - опитът ми да го прекъсна остана безуспешен. Как да му обясня каква е ситуацията, когато той не ми даваше възможност?Донякъде бях доволна от тирадите му, тъй като имах възможност да измисля какво да му кажа, не исках да го лъжа, но не можех да му кажа цялата истина. Това бе нещо, което трябваше да свърша сама, моята лична битка и без значение какъв щеше да бъде изходът щях да се погрижа онзи човек да съжалява, че се е забъркал с мен. Нали точно за това бе всичко? Именно желанието за отмъщение ме караше да ставам от леглото сутрин, да тренрам с Алек всеки ден и да се опитвам да се променя. Не исках да бъда онова момиченце от преди, тя не можеше да го убие, но аз можех. И щях да го направя.
- Не си ме наранил. - възразих инстиктивно щом думите му достигнаха до мен. Сега не бе момента да се отнасям в мислите си, трябваше да се съсредоточа върху случващото се в момента. С нежелание оставих куфара по средата на алеята и тръгнах след брат си, познавах Джейкъб и бях сигурна, че е готов да изпълни заканите си. Улових го за ръката миг преди да влезе в къщата.
- Нека ти обясня... - имах чувството, че сърцето ми всеки момент ще изскочи от гърдите. - Не си тръгвам заради теб. Да, пристигането ти ускори нещата...но щях да си тръгна и без появата си. - загледах се за кратко в обувките си преди да реша как да продължа. Не исках да навлизам в твърде много подробности за бъдещите си планове, но му дължах някаква обяснение. Знаех, че няма да реагира добре ако си тръгна без да съм му дала такова. - Трябва да свърша нещо. Не знам колко време ще отнеме, едва ли ще мога да държа връзка с теб, но ще се радвам ако някога се върна къщата да бъде на мястото си. - не можех да му кажа повече, засега плановете ми оставаха пълна тайна за хората около мен и предпочитах така да си остане, но и аз като всеки човек бих се радвала да имам дом и семейство при което да се върна, ако изобщо се върна някой ден.
- Моля те, остани. Ще се радвам отново да живееш тук. - това бе може би първото мило нещо, което му казвах тази вечер. Вярвам, че и двамата имаме свой мотиви за действията си, не се опитвах да разбера неговите както не исках и той да се опитва да разбере мойте в момента, но той си оставаше мой брат. Това място бе толкова негово, колкото и мое.

-----------------------------------------------


Be like snow, beautiful but cold.
avatar
amelia shepherd. ♠
Moderator

Брой мнения : 508
Join date : 18.07.2015
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by Jacob Lee. on Чет Юли 30, 2015 4:30 am

Вървях към къщата като бях решен да си тръгна и да съсипа тази къща или да остане сестра ми тук и всичко да е както трябва. Знаех всичко какво и се случваше, знаех и как ще постъпи за да ме изднуди и размекне. Но нямаше да стане не и този път. Вече ми беше писнало да отстъпвам сега аз исках нещо и щях да я накарам да го разбере. Не можеше цял живот да си мисли, че е сама и няма никой до себе си. Нямаше да позволя някакъв аматьор да отмъкне сестра ми и да я превърне в чудовище. Това, което стоеше на крачки зад мен определено не беше сестра ми а по скоро изваяна скулптура. Дори самата тя не усещаше, че той си играе с нея. Сближаваше се с нея за да научи повече неща а същевременно не ѝ помагаше с нищо. Дори той правеше повечето нерозборий в жевота ѝ. Все още беше наивна, а се опитваше да се справя сама. Няма и минута от както бях тръгнал към къщата и чух отново гласа ѝ. Ако не я познавах бих казал да живота и е наред и не се интересува какво ще стане с къщата, но нещата не бяха така. Точно в момента живота ѝ не беше наред. Миг по-късно след като видя, че с думи няма да ме спре явно беше решила да опита и по друг начин. Нямаше как да не се спра и да не я погледна след като се беше престрашила да ме спре. Изслушах думите и като огромна буца се бе събрала в гърдите ми сякаш не ми позволяваше да дишам. Не можех да оставя отново сестра си да се оправя сама при положение, че говореше толкова изнервено и несигурно. Дори самата тя си нямаше на идея дали някога ще се върне отново в тази къща, но аз си имах на идея че тя няма да я напусне и какъвто проблем да има щеше да ѝ се наложи да го сподели с мен.
-Съжалявам скъпа но казах каквото имам да казвам. Знам, че ти е трудно и имаш проблеми но едно ще ти кажа не съсипвай живота си заради човек... човек който не го заслужава и си играе с теб за да научи информация. Няма да остана ако ти не останеш. Не те спирам върви си но дори и да се върнеш след като свършиш „нещото“, което имаш да вършиш мен няма да ме има нито къщата, нито шанса да бъдем нормални брат и сестра.- дръпнах ръката си от нейната и просто поклатих отрицателно глава. Не се чувствах добре при тази моя постъпка. Разбирам, че иска да скрие но аз вече знам. Също така знам какво иска и няма да постигне.Знам защо го прави. Знам много неща и най-важното, че няма да я оставя да си тръгне. А дори и да го направи ще се върне за да гаси къщата и всички спомени в нея. Винаги ѝ се възхищавах когато още бяхме заедно и никога не завиждах защото тя е моя сестра и ако завиждам от нея то все едно да завиждам от себе си. А това няма как да стане. Просто исках сестра си обратно и крайно време беше да бъда такъв какъвто ме искаше дори и да не ми допадаше. Налагаше се поне заради нея да направя тази крачка. Всичко щеше да е много трудно за мен, но знам че ще си заслужава. Дано само не упорстваше да си тръгне тъй като не исках да паля къщата, но щях да го направя в краен случаи.
-Разбери сега след като съм те открил отново няма да позволя да се превърнеш в това.... което съм аз! Мразя себе си и ако мога да те спра а в случая мога то ще го направя независимо дали щеше да се наложи да паднат няколко глави. Не и пука какво ще стане с моя живот, знаеш го много добре. Но да стоя на страна и да гледам как съсипваш живота си заради..... както и да е. Няма да го позволя пак ти казвам. Ти си ми сестра и дори да не ти допада имам контрол над теб колкото и малък да е. – бях загубил всичко в живото си освен нея. Нямаше как да оставя да се съсипе заради ината си. От момичето за пример се превръщаше в боклук и това определено не ми допадаше. Та тя беше моето малко дзверче способно да ме дигне на нокти но същевременно можеше супер лесно да ме пречупи. Влиянието ѝ върху мен все още не беше изчезнало и дори да се държех грубо с нея преди секунди то не го правех за да я нараня а за да  покажа истината, че говоря сериозно и е крайно време да прибере куфара си и да седне да говори с мен. Само се надявах да не стане така, че да говоря за моя живот ... защото тогава нямаше да е никак приятно.
-Виж Лия в живота не всичко и черно и бяло има и други цветове. Ти си крайна личност точно като мен решаваш нещо и това е без дори да помислиш дали няма друг вариант да го постигнеш. И този вариант да е по-безболезнен за теб. Знам, че искаш да скриеш от мен случката от скоро. Знам и за онзи къде уж ти помага но не точно. Как му беше името... Алекс или нещо такова ... се двеста. Просто няма значение за мен, защото смятам да го отстрана от този свят някой ден. Опитай се да разбереш ако нямаше нужда от помощ и нещата не бяха толкова сериозни  нямаше да се появя в къщата и да изчакам да дойдеш. Нямаше изобщо да съм тук сега, след като загубих Лекси нищо не ме задържаше тук ... освен ти.- допълних с възможно най-спокойния си тон и хванах ръцете ѝ. Трябваше да разбере рано или късно, че не е сама! Дори и дота да означаваше да остане само за да ѝ го докажа. Не можех да стоя повече така и да я гледам колко е раздвоена, наранена, уплашена и объркана. Точно заради тази причина я пуснах и тръгнах обратно към къщата. Исках да я стисна в ръцете си и да ѝ кажа много неща но просто нямах това право тъй като тя ясно ме беше зачертнала от живота си каквото и да приказваше за да ме накара да остана.

-----------------------------------------------





avatar
Jacob Lee.
Enhancements

Брой мнения : 78
Join date : 28.07.2015
Age : 21

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by amelia shepherd. ♠ on Чет Юли 30, 2015 10:22 pm

  Поклатих глава. До ушите ме достигаха само половината от думите ми и вече започвах да се изнервям, нямах желание да му обяснявам цялата ситуация, а и очевидно каквото и да кажех той нямаше да се опита да ме разбере. Въздъхнах уморено и прокарах ръка през косата си. Събитията от тази вечер вече ми идваха в повече, нямах абсолютно никакво желание да продължавам караницата с Джейк. Нима вече не си казахме достатъчно? На този етап не можех да приема загрижеността му поради очевидни причини. Не исках да призная дори пред себе си, че може би вече не я исках, след като толкова дълго бях сама и нямах никаква подкрепа от него, сега можех да се справям сама. Не ми бе нужда ничия подкрепа нито неговата, нито на когото и да било. Нима можех отново да се доверя на друго живо същество?Доверието ми бе предавано толкова много пъти, че вече се страхувах да повярвам в някого, предпочитах да бъда сама всеки ден до края на живота си отколкото отново да бъда предадена от хора на които държа. Слушах го внимателно, мозъкът ми работеше на пълни обороти в опит да измисли отговор, който да не го обиди, но не ми хрумваше нищо. Думите му подсказваха за някаква малка загриженост към мен, обич, която се бе опитал да прикрие, ако кажа, че не бях очаквала това ще излъжа, но не бях подготвена да отговоря.
- Ти не го познаваш. - не се изненадах, че първата ми реплика бе в негова защита. Не веднъж бях оставала неприятно изненадана от голямото влияние, което имаше върху мен, но самата истина бе, че той бе най-лошото и най-хубавото нещо. Без да искам му позволявах да изиграе огромна роля в живота ми, поставях го на пиедестал върху който той с удоволствие приемаше да стой и все пак бях щастлива. Само мисълта да имам този човек в живота си ме правеше щастлива. - Не си наясно с нещата, може да си мислиш, че си информиран, но има много неща които не знаеш и нямам намерение да ти разкрия в момента. Всичко за което те моля е да ми се довериш, повярвай ме, че ще направя правилното нещо и когато това свърши всичко ще бъде наред. - не знаех дали го казвах, защото се опитвах да убедя Джейк или защото аз самата отчаяно исках да повярвам в думите си. Правилният избор?Ако се бях убедила в нещо досега, непременно бе, че аз никога не правех правилният избор и все пак решенията ми бяха...наложителни.
- Нямам нужда от теб. - не така исках да започна, но вече беше късно. - Не искам да слушам житейските ти философия. Мога да се грижа за себе си, дори да не ти се иска да го повярваш, винаги съм се справяла сама. Не ме разбирай погрешно, радвам се, че се върна, но не можех да очакваш да ти се доверя и веднага да те допусна в живота си. Дори да си ми брат за момента не си мое семейство, Джейк. Не се заблуждавай, че нещата някога ще бъдат каквито бяха преди. - обърнах се и тръгнах в противоположната посока. Прав беше и двамата имахме трудни характери, но в момента смятах, че имам право. Не можеше да изчезва за няколко години и да се появява сякаш нищо не се беше случило. За кого по дяволите се мислеше? И какво очакваше от мен? Да го приема с отворени обятия? Никога нямаше да му простя толкова бързо.

-----------------------------------------------


Be like snow, beautiful but cold.
avatar
amelia shepherd. ♠
Moderator

Брой мнения : 508
Join date : 18.07.2015
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by Jacob Lee. on Пет Юли 31, 2015 12:55 am

Стоях и слушах думите на Амелия, странното ми беше кой се опитваше да заблуди и излъже мен или себе си. Пределно ясно ми беше, че няма да се пречупи лесно. Все пак тя се смяташе за самостоятелна и нямаща нужда от чужда подкрепа. Може би наистина беше така или пък не точно. Ако беше без нужда от помощ нямаше да е в това състояние на робство. Та тя беше станала като някоя прислужница на собствения си инат и глупост. Дразнеше ме как се прави на упорита, всъщност тя не се правеше тя си беше. Нямаше ли да се спре някога? Думите ѝ влизаха през едното ми ухо и излизаха през другото дори за миг не се задържаха в съзнанието ми. Знаех само едно, че тази къща нямаше да съществува повече ако тя не остане сега в нея. Бях се променил дори и малко, това си личеше от километри. Нямаше как да изоставя отново сестра си и то в такъв момент. Усещах, че ако продължи да говори против златния ѝ Алекс нещата щяха да се оплескат още повече. Точно поради тази причина смятах да спра темата за него или поне да се опитам да я заобикалям, въпреки че онзи ми беше трън в очите. Мразех такива като него също така ме дразнеше и факта, че сестра ми беше хлътнала по него а дори не се усещаше. Не правеше нищо и не се съпротивляваше а уж беше силна и смела. Изслушах всичките ѝ думи и просто се засмях. Нима смяташе, че ще промени нещо като казва всичко това? Та аз преди секунди ѝ бях казал, че последните ми думи са тези. Всичко зависеше от нея. Точно поради тази причина просто се изсмях в лицето ѝ. Да знаех много добре колко гадно постъпвам но нямаше какво друго да направя. Обърнах се и тръгнах към пейката понеже там се намираше телефона ми а за да запаля тази къща и да си тръгна ми беше нужно поне една туба запалителна течност или по-точно бензин. Когато взех телефона си просто погледнах към сестра си. Да тя вървеше упорито към куфара и следователно към изхода. Жалко за нея най-вероятно нямаше къде да отиде освен при онзи а сега ме принуждаваше да правя глупости. Отключих телефона си и моменталически потърсих буквата К в телефонния си указател. Първия появил се пред очите ми беше точния, който щеше да ми свърши работа бързо и без да разпитва. Последва само едно докосване на зелената слушалка.
- Крис имам нужда от бензин... става въпрос за една къща.- последва кратка пауза тъй като онзи с който говорех ми обясняваше някакви простотии.
- Добре няма проблеми просто бъди бърз. Няма да затварям проследи сигнала през джипиеса. Хайде ще те чакам.- това бяха последните думи излезли от устата ми. Оставих телефона на пейката и тръгнах към къщата за да си събера багажа. Все пак нямах намерение да изгора и собствените си дрехи.

-----------------------------------------------





avatar
Jacob Lee.
Enhancements

Брой мнения : 78
Join date : 28.07.2015
Age : 21

Върнете се в началото Go down

Re: home sweet home - amelia's house

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите